Галатяни 3.15-22 (Апостол)

15Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня. 16Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: "и на семената", като за мнозина, а като за едного: "и на семето ти", което е Христос. 17Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила. 18Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание. 19Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник. 20Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един. 21И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона; 22но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.

Марк 6.7-13 (Евангелие)

7Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове. 8И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса, 9но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи. 10И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам. 11И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град. 12Те тръгнаха и проповядваха покаяние; 13изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.

Свещеномъченик Йеротеос, епископ на Атина (I в.)

Вероятно е бил първият епископ на Атина, ръкоположен от самия Свети апостол Павел. Свети Дионисий (виж 3 октомври) описва Свети Йеротеос като свой учител и приятел „след Павел“. Заедно със Св. Дионисий, Св. Йеротеос бил чудесно пренесен от силата на Светия Дух, за да присъства при апостолите при Успение Богородично. Починал в мир.

Светият ни отец Амон Египетски (IV в.)

„Родителите на нашия свети отец Амон починаха, когато той беше още дете. Той беше отгледан от чичо си, който го ожени, когато той беше още много млад. В нощта на сватбата си, веднага щом той и съпругата му се оттеглиха в брачната стая, Амон взе Свещеното Писание и прочете пасажа от Посланието до коринтяните, където апостолът говори за недостатъците на брака поради всички неприятности и грижи, които го съпътстват, докато девиците, посветени на Господа, могат да се посветят без разсейване на молитвата и на духовния труд. И двамата съпрузи приеха буквално следните думи: Отсега нататък, нека онези, които имат жени, да бъдат като че ли нямат... и онези, които се занимават със света, като че ли нямат нищо общо с него (1 Кор. 7:29,31) . Те решиха да останат в девственост и да се оттеглят заедно в пустинно място, където да се отдадат на молитва и пост. Тръгнаха към планината Нитрия, на известно разстояние от Александрия, и се настаниха там в малка колиба. Но, живеейки заедно като мъж и жена, скоро осъзнаха, че е нецелесъобразно да предизвикват природата и да провокират атаките на демоните. Затова се разделиха, всеки да живее отделно в аскеза. Амон никога не употребяваше вино или масло, а се хранеше само със сух хляб, който ядеше на всеки два или три дни.

„Начинът му на живот беше угоден на Господа и много братя, които искаха да прегърнат монашеския живот, скоро дойдоха да се присъединят към него. Когато пристигнеше нов кандидат, Амон веднага му предоставяше собствена килия с всичко необходимо в нея, а другите братя тайно носеха провизии на новодошлия или каквото друго, което можеше да му е полезно. Това показваше, че братската любов беше на първо място сред законите, спазвани в това постоянно растящо братство. За няколко години, под ръководството на Амон, пустинята Нитрия се превърна в истински град. Някои от братята вече искаха да си построят килии на разстояние, където да могат да живеят в по-голяма уединеност, така че когато един ден Свети Антоний Велики дойде да го посети, Аба Амон потърси съвета му относно мястото, което да избере. В деветия час, след като заедно хапнаха скромна храна, те се разходиха из пустинята до залез слънце, когато издигнаха кръст на мястото, до което бяха стигнали, така че онези, които желаеха, да могат да си построят килии там с благословията на двамата старейшини. „По този начин“, каза Аба Антоний, „братята, идващи от Нитрия, след хранене в деветия час, за да видят онези, които са тук, ще се срещнат с тях в този момент. И ако онези, които напускат това място, за да отидат в Нитрия, правят същото, те няма да загубят своята хесихия (тишината).“ Така се създаде пустинята Келия („Келиите“) на почти двайсет километра от Нитрия. Скоро там живееха повече от шестстотин монаси, всеки в собствената си келия.

„Свети Амон и Свети Антоний бяха обединени от дълбока духовна дружба. Когато Аба Амон предаде душата си в мир на Господа в Нитрия, Антоний, далеч на своята планина, прекъсна разговора, който водеше с някои монаси, и в екстаз видя душата на Амон да се издига към Небето, придружена от радостните химни на множество ангели. Сред другите думи, вдъхновени от Светия Дух, Свети Амон каза: „Търпете всички, както Бог търпи вас.“ (Синаксарион)