1 Коринтяни 13.4-14.5 (Апостол)

4Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, 5не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, 6на неправда се не радва, а се радва на истина; 7всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. 8Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. 9Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; 10но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. 11Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. 12Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. 13А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

1Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено - да пророчествувате. 2Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни; 3който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха. 4Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата. 5Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици - освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.

Матей 20.1-16 (Евангелие)

1Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, 2и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; 3като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, 4па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. 5Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото. 6А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? 7Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. 8А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите. 9И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. 10А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; 11и като получиха, зароптаха против стопанина 12и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. 13А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? 14Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; 15нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? 16Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Апостолите Сила, Силван, Кресценс, Епенет и Андроник от Седемдесетте

Св. Сила беше спътник и съработник на апостол Павел (вж. Деяния 15) . Той стана епископ на Коринт и почива в мир. Св. Силван стана епископ на Солун и почива в мир. Св. Кресценс, споменат от св. Павел в 2 Тимотей 4:10, стана епископ на Халкедон. Св. Епенет, възхвален от св. Павел в Римляни 16:5 като „ моят възлюбен Епенет, първият плод на Ахая“ (т.е. първият християнин от гръцката земя), стана епископ на Картаген. Св. Андроник и неговата съработничка Юния също се почитат на 17 май.

Свещеномъченик Полихроний, епископ на Вавилон, и онези, които бяха с него (251)

„Когато император Деций завладял Вавилон, той арестувал Полихроний, заедно с трима свещеници, двама дякони и двама кръстени принцове, Еудин и Сенис. Полихроний не отговарял пред императора, а мълчал, докато свети Пармений, един от свещениците, говорел от името на всички тях. Императорът завел епископа и свещениците в Персия, в град Кордоба, и ги обезглавил с брадва, но принцовете той заведе със себе си в Рим, първо ги хвърли на дивите зверове, а след това ги уби с меч. Всички те пострадаха с чест през 251 г.“ (Пролог)

Преподобна Ангелина, принцеса на Албания.

Тя беше дъщеря на Скандербег, националния герой на Албания. Омъжи се за Стефан, принц на Сърбия, роднина на Скандербег, който потърси убежище в двора му. Стефан, кротък и богобоязлив човек, беше ослепен от турския султан. Принцеса Ангелина, която го обичаше въпреки загубата на зрението му и на светското му царство, се омъжи за него с благословията на баща си. Заедно имали двама сина, Георги и Йоан. Когато синовете им пораснали, Албания била опустошена от турско нашествие. Стефан, заедно с Ангелина и синовете им, избягал в Италия, където живели до смъртта му през 1468 г. Овдовялата Ангелина погребала съпруга си в сръбската му родина и посветила остатъка от живота си на благотворителност. По-големият й син Георги се отказал от княжеската си титла и постъпил в манастир. Йоан се ожени, но умря бездетен през 1503 г. Когато Ангелина преживя и двамата си сина, както и съпруга си, тя също постъпи в манастир. Тя беше погребана заедно със синовете си в манастира Крушедол в Северна Сърбия. Там нейните чудотворни мощи се почитат и до днес, а всяка година се отслужва литургия в нейна памет. Тя, съпругът ѝ и двамата ѝ сина са прославени като светци на Църквата.