1 Коринтяни 12.12-26 (Апостол)

12И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос. 13Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени. 14Защото и тялото не се състои от един член, а от много. 15Ако ногата каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима затова тя не е от тялото? 16И ако ухото каже: понеже не съм око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тялото? 17Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото бъде слух, де ще е обонянието? 18Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно. 19И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото? 20А сега - много членове, пък едно тяло. 21И не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате. 22Наопаки, ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни; 23и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест; 24и неблагообразните наши членове имат по-голямо благообразие, а благообразните нямат нужда от това. Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част отдал по-голяма чест, 25за да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други. 26И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове.

Матей 18.18-22, 19.1-2, 13-15 (Евангелие)

18Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. 19Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; 20защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях. 21Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? 22Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.

1Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан. 2Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там. 13Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха. 14Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно. 15И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.

Свети мъченик Калиникос от Гангра в Мала Азия (ок. 250 г.)

Той е роден в Киликия в благочестиво семейство. Той е оставил всички земни блага и е посветил живота си на проповядването на Евангелието на Христос, за което е бил арестуван в Анкира от управителя Сацердос. Когато му е било заповядано да се поклони на идолите или да понесе мъчения, Калиникус е отговорил: „ Всяко мъчение за моя Бог ми е толкова приятно, колкото хлябът за гладния човек.“ След жестоки мъчения управителят го обува в обувки, в които са забити нагоре с главата пирони, и го кара да върви пеша до град Гангра. (Управителят се страхувал да го задържи в Анкира, тъй като много хора се обръщали към Христос чрез примера на светеца.) По пътя, когато войниците ожадняли, Калиникус се помолил на Бога и извадил вода от скала. В Гангра той бил хвърлен жив в пещ. Когато огънят угаснал, мъртвото му тяло било намерено напълно невредимо.

Света мъченица Серафима (II в.)

Тя била девица от Антиохия, която живеела (вероятно като робиня) в дома на Сабина, съпругата на един сенатор. Когато Серафима довела съпругата на сенатора към вярата в Христос, управителят я повикал пред себе си. Тъй като тя останала твърда във вярата си, той я хвърлил в затвора и изпратил през нощта няколко млади мъже в килията й, за да я осквернят. Когато те пристигнали, тя се молела на Бога и пред тях се явил ангел Господен, облечен в светлина и носещ меч; и младежите паднаха в безсъзнание. Накрая Серафима получи своята мъченическа корона, когато беше обезглавена по заповед на управителя. Сабина, съпругата на сенатора, се възстанови и погреба тялото ѝ, от което извираше лечебна смирна. Това се случи по времето на царуването на Адриан.