Римляни 7.14-8.2 (Апостол)

14Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха. 15А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя. 16Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър; 17а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене. 18Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. 19Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. 20А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене. 21И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене. 22Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, 23но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. 24Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? 25Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

1И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух, 2защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.

Матей 10.9-15 (Евангелие)

9Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, 10ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана. 11В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете. 12А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща! 13И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас. 14Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си. 15Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.

Мъченици Мануил, Сабаил и Исмаил от Персия (362)

„Светите мъченици Мануил, Савел и Исмаил, персийци по род и братя по плът, били изпратени от персийския цар като посланици при Юлиан Отстъпник, за да преговарят за мирен договор. Докато били с него на място близо до Халкидон, те отказали да се присъединят към него в принасянето на жертва на неговите идоли. Презирайки имунитета, всеобщо предоставен на посланиците, той ги убил през 362 г. Това било причина за войната с Персия, в която Юлиан загинал жалко на следващата година.“ (Великият часовник)

Нашият Свети Отец Ботолф, игумен на манастира Иканхое (680)

Свети Ботолф е роден в Британия около 610 г. и в младостта си става монах в Галия. Сестрите на Етелмунд, крал на Източна Англия, които също са изпратени в Галия, за да изучат монашеската дисциплина, срещат Свети Ботолф и, научавайки за намерението му да се върне в Британия, молят брат си краля да му даде земя, върху която да основе манастир. Чувайки предложението на краля, Свети Ботолф поиска земя, която никой вече не притежава, тъй като не желаеше печалбата му да идва от загубата на друг, и избра едно безлюдно място, наречено Иканхое. При идването му демоните, обитаващи Иканхое, се надигнаха срещу него с вълнение, заплахи и ужасни видения, но Светецът ги прогони с кръстния знак и молитвата си. Чрез манастира си той установява в Англия правилата на монашеския живот, които е научил в Галия. Той върши знамения и чудеса, има дарбата на пророчеството и „се отличава със своята сладост на нрава и приветливост“. В последните години от живота си той понасял някаква мъчителна болест с голямо търпение, благодарейки като Йов и продължавайки да обучава духовните си деца на правилата на монашеския живот. Заспал в мир около 680 г. Мощите му по-късно били намерени нетленни и излъчващи сладък аромат. Мястото, където основал манастира си, започнало да се нарича „Ботолфсон“ (от „камъка на Ботолф“ или „града на Ботолф“), което по-късно било съкратено до „Бостън“. (Великият часовник)