Римляни 7.1-13 (Апостол)

1Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив? 2Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. 3Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго. 4Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу. 5Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта; 6но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква. 7Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай". 8Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. 9Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя, 10пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт, 11защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. 12Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра. 13И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.

Матей 9.36-10.8 (Евангелие)

36Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. 37Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, 38затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

1И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ. 2А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, 3Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, 4Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде. 5Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; 6а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев; 7и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; 8болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

Свети Тихон, епископ на Аматус в Кипър (425)

Той е роден в Кипър от благочестиви християнски родители. Известен със своята набожност и чистота на живота, той става свещеник, след което е посветен на епископ Аматус от Свети Епифаний (памятник на 12 май). Служи вярно като епископ в Кипър в продължение на много години, като накрая почина в мир. По това време в Кипър все още има много езичници и той неуморно работи като мисионер сред тях, довеждайки мнозина до вярата. От младостта си е известен като чудотворец. „Баща му беше хлебар и винаги, когато баща му го оставяше сам в магазина, той раздаваше хляба на бедните безплатно. Веднъж баща му го упрекна за това, затова се помоли на Бога и складът им се напълни толкова много със зърно, че едва можеха да отворят вратата.“ (Пролог) Веднъж той засадил суха клонка от лоза и тя по чудо позеленяла и дала плод. След смъртта му, на неговия празник, лозата била отрупана с неузряло грозде, както обикновено за това време на годината; но по време на Божествената литургия гроздето узрявало напълно.

Свети мъченици Тигрий и Евтропий (404)

Когато Свети Йоан Златоуст бил изгнан, Великата църква се запалила и била разрушена. Повечето хора видели това като наказание над града за изгнанието на светия архиепископ; но враговете на Свети Йоан се опитали да обвинят неговите последователи и ги преследвали ожесточено. Двама от тези верни последователи били Тигрий, свещеник, и Евтропий, четец. Тигрий бил роб в младостта си и евнух; но след като бил освободен, той отдал живота си безкористно в служба на Църквата. Управителят Оптатий наредил Тигрий жестоко да бъде измъчван, след което го изпратил в изгнание в Месопотамия, където той починал в плен. Евтропий, друг чист и свят служител на Църквата, бил бит с камшици и тояги, след което обесен. Християните, носещи тялото му за погребение, чули красиво ангелско песнопение в небето над тях.