Исаия 2.3-11 (6-ти час)

3И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне. 4И ще съди Той народите и ще изобличи много племена; и ще прековат мечовете си на орала, и копията си - на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война. 5О, доме Иаковов! Дойдете, и ще ходим в Господня светлина. 6Но Ти отхвърли Своя народ, дома Иаковов, защото те възприеха много от Изток: и магьосници си имат като филистимци, и общуват със синове на чужденци. 7И изпълни се земята му със злато и сребро, и съкровищата му брой нямат; изпълни се земята му с коне, и колесниците му брой нямат. 8Изпълни се земята му с идоли; те се покланят на изделие от свои ръце, на това, що са техни пръсти направили. 9И преклони се човекът, и унизи се мъжът, - и Ти не ще им простиш. 10Иди в скалата и скрий се в земята от страх пред Господа и от славата на Неговото величие. 11Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден.

Битие 1.24-2.3 (Вечерня)

24И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана. 25И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро. 26След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. 27И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. 28И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята. 29И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна; 30а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана. 31И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро - ден шести.

1Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство. 2И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. 3Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.

Притчи 2.1-22 (Вечерня)

1Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми, 2тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление; 3ако призоваваш знанието и викаш към разума; 4ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, - 5ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога. 6Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум; 7Той запазва за праведните спасение; Той е щит за ходещите непорочно; 8Той варди пътищата на правдата и брани пътеката на Своите светии. 9Тогава ще разумееш правда и правосъдие, правота и всяка добра пътека. 10Кога мъдрост влезе в сърцето ти, и знанието бъде приятно на душата ти, 11тогава разсъдливостта ще те брани, разумът ще те варди, 12за да те спаси от зъл път, от човек, който говори лъжа, 13от ония, които напущат правите пътеки, за да ходят по тъмни пътища; 14от ония, които се радват, вършейки зло, които се възхищават от зла развала, 15чиито пътища са криви, и които блуждаят по свои пътеки; 16за да те спаси от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си, 17която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог. 18Домът й води към смърт, и пътеките й - към мъртъвци; 19никой от влезлите при нея не се връща и не встъпя в пътя на живота. 20Затова ходи по пътя на добрите и придържай се о пътеките на праведните; 21защото праведните ще живеят на земята, и непорочните ще пребъдват на нея; 22а беззаконните ще бъдат изтребени от земята и вероломните - изкоренени от нея.

Свети Порфирий, епископ на Газа (420)

Роден е в богато благородническо семейство в Солун около 347 г. Изпълнен с все по-силно желание за Бога, той се отказва от светските си притежания и заминава за Египет, където прекарва пет години като монах в Скетис. Оттам отишъл в Палестина, където прекарал още пет години в пещера в пустинята на Йордан. Страдащ от тежко заболяване, той бил принуден да се премести в Йерусалим; там бил внезапно и напълно излекуван след видение на Голгота, в което видял Добрия разбойник да слиза от кръста, за да го отведе при Христос, който му поверил кръста за пазене.

Порфирий се заема с занаята на обущар в Йерусалим, за да задоволи скромните си нужди. Скромността и милосърдието му стават толкова известни, че епископът на Йерусалим го ръкополага за свещеник на възраст от четиридесет и пет години и го назначава за Ставрофилакс, пазител на Истинския Кръст на Спасителя — с което се изпълнява видението на Порфирий на Голгота. Три години по-късно, много против волята си, той е избран за епископ на Газа.

През целия си епископски мандат той е бил преследван от езичниците, които все още доминирали в живота на града — въпреки че успял да обърне мнозина от тях към вярата чрез собствения си пример за святост и чрез многото чудеса, извършени по негово застъпничество. Веднъж, когато градът страдаше от продължителна суша, светецът събра християните в града (които наброяваха не повече от 280 души), каза им да постят и отслужи всенощно бдение. На следващата сутрин, докато епископът и цялото му паство вървяха в шествие из града, заваля дъжд. При това 127 езичници се обърнаха към християнството. Когато насилствените атаки на езичниците продължиха, Порфирий се обърна към император Аркадий с молба за издаване на указ за затваряне на езическите храмове в Газа. С подкрепата на св. Йоан Златоуст указът беше издаден. Когато императорските представители влязоха в Газа, придружавани от епископ Порфирий, носещ кръста, статуята на Афродита в главния храм на града се разби на парчета. Осем храма бяха разрушени, а на мястото на най-големия беше построена църква. Стотици езичници приеха вярата и след наставление бяха кръстени от светеца.

След двадесет и пет години като епископ, през които видял как епархията му се превърнала от малка паства от преследвани християни в християнска територия, Свети Порфирий починал в мир през 420 г.

Света Фотиния, самарянката, и онези, които бяха с нея (66)

Тя беше самарянката, която срещна Христос при Якововия кладенец (Йоан, гл. 4). Тя се покаяла и разказала на съгражданите си, че е срещнала Христос, поради което понякога я наричат първата, проповядвала Евангелието на Христос. Тя обърнала в християнството четирите си сестри (Фота, Фотис, Параскева и Кириака) и синовете си (Виктор и Йосес), и всички те станали неуморни евангелисти на Христос. След мъченичеството на светите апостоли Петър и Павел тя заминала за Картаген, за да проповядва Евангелието там. Тя, заедно с християнските си сестри и синове, всички претърпели мъченическа смърт по време на гоненията на Нерон. Тя се почита и в неделята на самарянката по време на Великденския период.