Исаия 1.19-2.3 (6-ти час)

19Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; 20ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят. 21Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! В нея правда обитаваше, а сега - убийци. 22Среброто ти стана на сгурия, виното ти е с вода смесено; 23твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях. 24Затова говори Господ, Господ Саваот, Силният Израилев: о, ще си оттуша над противниците Си и ще отмъстя на враговете Си! 25и ще обърна против тебе ръката Си и като в луга ще очистя от тебе сместа и ще отделя от тебе всичко оловено; 26и пак ще ти поставям съдии, както отпреди, и съветници, както изпървом; тогава ще говорят за тебе: град на правда, вярна столица. 27Сион ще се спаси чрез правосъдие, и обърналите се негови синове - чрез правда; 28а за всички отстъпници и грешници - гибел, и ония, които са оставили Господа, ще бъдат изтребени. 29Те ще бъдат посрамени зарад дъбравите, тъй многожелани от вас, и ще се червят от срам зарад градините, които сте си избрали; 30защото вие ще бъдете като дъб, чийто лист е опадал, и като градина, в която няма вода. 31И силният ще бъде отрепка, а делото му - искра; и ще горят заедно, - и никой не ще угаси.

1Слово, открито във видение на Амосовия син Исаия, за Иудея и Иерусалим. 2И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи. 3И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне.

Битие 1.14-23 (Вечерня)

14И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години; 15да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана. 16И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите; 17и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята, 18да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро. 19Биде вечер, биде утро - ден четвърти. 20И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.) 21И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро. 22След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята. 23Биде вечер, биде утро - ден пети.

Притчи 1.20-33 (Вечерня)

20Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите; 21проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч: 22"докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието? 23Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си. 24Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава; 25и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте. 26Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне, 27кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение. 28Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят. 29Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен; 30задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения, 31затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли. 32Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност; 33но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло."

Свети Тарасий, архиепископ на Константинопол (806)

Той е благородник, роден в Константинопол, и се е отличил в светската си кариера, като през 780 г. се издига до рангта на протосекретис, главен държавен секретар на император Константин VI и неговата майка императрица Ирина, която е била регент.

Животът му претърпява внезапна промяна, когато през 784 г. патриарх Павел IV подава оставка, препоръчвайки Тарасий като единствения човек, способен да възстанови патриаршията, опустошена от иконоборческата ерес, към истинската вяра и пълно общение с другите патриаршии. Тарасий, макар и неохотно, е бил на практика принуден да приеме патриархата от владетелите и Сената: накрая той се съгласил при условие, че незабавно бъде свикан Вселенски събор, за да се сложи край на иконоборческата ерес. За няколко дни той е издигнат от мирянин през всички степени на духовенството и на 25 декември 784 г. е ръкоположен за архиепископ на Константинопол.

По настояване на Свети Тарасий императорските владетели свикват Църковен събор, който се събира в Константинопол през 786 г. Още преди да започнат заседанията, иконоборците нахлуват в църквата и изгонват отците, които са принудени да се съберат отново в Никея, където се открива първото заседание. Патриарх Тарасий председателства, а Съборът завършва с осъждане на иконоборческата ерес и възстановяване на почитането на светите образи.

Като архиепископ светецът беше образец на смирение, състрадание и твърдост във вярата. Той отказваше да има слуги и се обличаше скромно, като жив укор към разкоша, който беше развратил духовенството по онова време. Благотворителните му дела бяха толкова велики, че хората го наричаха „новият Йосиф“: той основаваше приюти и убежища, раздаваше богатството на Църквата на бедните и често канеше бедните на собствената си трапеза, за да споделят скромната му храна. Той настояваше да се проявява всякаква нежност и милосърдие при връщането на покаялите се еретици в Църквата, политика, която срещна съпротива от по-строгите водачи на Студийския манастир. В същото време той беше непреклонен в защитата на вярата: когато император Константин навърши пълнолетие, той се разведе с жена си Мария, за да се ожени за Теодота, една от нейните слугини. Патриархът отказа да благослови прелюбодейния съюз и заплаши императора с отлъчване, ако той продължи да греши. Императорът хвърлил Тарасий в затвора, принудил законната му съпруга да влезе в манастир и намерил свещеник, Йосиф, който да благослови втория му брак. На следващата година Константин бил ослепен и детрониран, а Тарасий си възвърнал свободата.

Светият патриарх продължи да служи вярно на Църквата си, заемайки епископския престол в продължение на общо двадесет и шест години. В последните си години, въпреки дългата и мъчителна болест, той продължи да служи Божествената литургия ежедневно, подпирайки се на посочката си. През 806 г., докато служеше пред олтара, той започна да пее от Псалом 85: „Наведи ухото Си, Господи, и ме чуй“, и предаде душата си на Бога.

„През 820 г. император Лъв Арменецът, който в продължение на седем години беше подкрепял иконоборците и жестоко преследваше православните, имал тревожен сън. Видял строгия на вид Свети Тарасий, който заповядвал на човек на име Михаил да промуши самия Лъв с меч. Шест дни по-късно Лъв действително беше убит от Михаил Заек, който взе властта… Казват, че по външен вид Свети Тарасий много приличал на Свети Григорий Богослов.“ (Синаксарион)