Евреи 8.7-13 (Апостол)

7Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори. 8Но пророкът, като ги укорява, казва: "ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, - 9не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, - защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ. 10Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. 11И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят, 12понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня". 13Като казва "нов" завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.

Марк 8.11-21 (Евангелие)

11И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. 12А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род. 13И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна. 14При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб. 15А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов. 16И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб. 17А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви? 18Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли? 19Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет. 20А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем. 21И рече им: как не разбирате?

Света великомъченица Анастасия Вдовица, Избавителка от отвари (290)

Тя е родена в Рим в богато и видно семейство. Въпреки че баща ѝ Претексат е езичник, майка ѝ Фауста я е посветила на Божиите неща. Баща ѝ я омъжил против волята ѝ за Публий, блудник и нечестив човек, лишен от християнска или езическа добродетел. Анастасия имала навика да се облича като бедна работничка и да излиза през нощта, за да посещава и утешава многобройните християни в затвора (това било времето на преследването на Диоклециан). Когато Публий открил това, той се разгневил, че жена му се унижава, като общува с презираните християни, и я заключил в къщата с толкова малко храна, че тя била на косъм от гладна смърт. Тя успяла да получи писмо до духовния си баща Хризогон, който също бил в затвора, и кореспонденцията им ѝ помогнала да се издържи през изпитанието ѝ. След три месеца съпругът ѝ загинал при корабокрушение и тя си възвърнала свободата. Веднага удвоила работата си за страдащите християни и техните семейства, посвещавайки цялото си време и богатство на техния комфорт и грижи.

Един ден Диоклециан обявил, че всички християни в затворите му трябва да бъдат избити и заповедта му била изпълнена за една нощ. На следващия ден Анастасия дошла да посети любимите си спътници и, като научила, че всички са мъртви, паднала ридаейки до портата, без да се грижи повече да крие християнската си вяра от никого. Почти веднага била арестувана и отведена пред властите, които я подложили на всякакви форми на малтретиране. Един префект ѝ предложил да се ожени за нея, ако се поклони на идолите, но да я измъчва до смърт, ако не го направи. Когато тя останала неподвижна, той се опитал да я изнасили, но била ослепена и умряла нещастно. След това тя за кратко избягала в Никея и намерила убежище при благочестивата света Теодота, но била заловена отново заедно с Теодота и децата ѝ. След по-нататъшни изпитания и мъки Анастасия, Теодота и децата ѝ, както и други, които били обърнати към Христос чрез примера на Анастасия, били екзекутирани.

Мощите на света Анастасия били пренесени в Рим, където била построена църква в нейна чест. По-късно мощите били пренесени в Константинопол и поставени в друга църква, носеща нейното име, където извършили много чудеса. Тъй като чрез молитвите си тя е изцелила мнозина от действието на отрови и отвари, тя е наречена Фармоколитрия, „Избавителка от отвари“.