Библейски четива (Синодален превод)
Битие 14.14-20 (Вечерня)
14Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан;
15и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск;
16и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа.
17Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина;
18и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни,
19и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята;
20благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.
Второзаконие 1.8-11, 15-17 (Вечерня)
8ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им.
9И аз ви казах в онова време: не мога сам да ви водя;
10Господ, Бог ваш, ви размножи, и ето, вие сте сега многобройни като звездите небесни;
11Господ, Бог на отците ви, нека ви умножи хиляди пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови, както ви бе говорил!
15И взех първенците от вашите колена, мъже мъдри (разумни) и изпитани, и ги поставих за началници над вас: хилядоначалници, стоначалници, петдесетоначалници, десетоначалници и надзиратели, според вашите колена.
16И дадох заповед на съдиите ви в онова време, като казах: изслушвайте братята си и съдете справедливо както брата с брат, тъй и неговия чужденец;
17в съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие; а дело, което е мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.
Второзаконие 10.14-21 (Вечерня)
14Ето, небето и небето на небесата, земята и всичко, що е на нея, е на Господа, твоя Бог;
15но само твоите отци е приел Господ и ги е обикнал, и е избрал вас, тяхното семе подир тях, от всички народи, както видиш днес.
16И тъй, обрежете крайната плът на сърцето си и занапред не бъдете твърдоглави;
17защото Господ, Бог ваш, е Бог на боговете и Господар на господарите, Бог велик, силен и страшен, Който не гледа на лице и не взема дарове,
18Който право отсъжда на сираче и на вдовица, обича пришълеца и му дава хляб и облекло.
19Обичайте и вие пришълеца, понеже сами бяхте пришълци в Египетската земя.
20Бой се от Господа, твоя Бог, (и само) Нему служи, към Него се привържи и в Негово име се кълни:
21Той е твоя похвала. Той е твой Бог, Който направи с тебе ония велики и страшни дела, каквито видяха очите ти:
Йоан 20.1-10
(7-мо утринно Евангелие)
1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.
6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място.
8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
Евреи 11.9-10, 17-23, 32-40
(Апостол, Неделя преди Рождество)
9С вяра се пресели той в обетованата земя, като в чужда, и се настани под шатри с Исаака и Иакова, сънаследници на същото обещание;
10защото той очакваше оня град, който има основи и чийто художник и строител е Бог.
17С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си,
18за когото му бе казано: "от Исаака потомство ще се назове с твое име";
19защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението.
20С вяра Исаак благослови Иакова и Исава за онова, що имаше да стане.
21С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и "се поклони на върха на жезъла му".
22С вяра Иосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си.
23С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед.
32И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци,
33които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове,
34угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища,
35жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение;
36други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор,
37с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани
38(тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.
39И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното,
40защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.
Колосяни 3.4-11 (Апостол)
4а кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава.
5И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение.
6Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието,
7сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци.
8А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си;
9не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му
10и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател,
11дето няма ни един ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос.
Матей 1.1-25
(Евангелие, Неделя преди Рождество)
1Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.
2Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му;
3Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама;
4Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;
5Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея;
6Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена;
7Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;
8Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;
9Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;
10Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;
11Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му - през време на преселението Вавилонско.
12А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля;
13Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;
14Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;
15Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова;
16Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
17И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода.
18А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
19А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
21тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
22А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23"ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог.
24Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
25И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.
Лука 17.12-19 (Евангелие)
12И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч
13и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
14Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
15А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,
16и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.
17Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?
18Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
19И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.
Жития на светиите
Света мъченица Юлиана Никомидийска и онези, които са с нея (304)
Тя била дъщеря на видно семейство в Никомедия по време на управлението на гонителя Максимиан (286-305). Родителите ѝ я сгодили за благородник на име Елевзий, но без негово знание или знанието на родителите си, тя вече била посветила живота си на Христос и му била посветила девствеността си. За да отблъсне ухажора си, тя му казала, че няма да се омъжи за него, докато не стане префект. Елевзий започнал да използва богатството си, за да подкупва и влияе на властимащите, и успял да бъде назначен за префект на Никомедия. Когато отишъл при Юлиана, за да я обяви за своя съпруга, тя била принудена да се изповяда за християнка, казвайки, че никога няма да се омъжи за него, освен ако не се откаже от идолопоклонството и не приеме вярата на Христос. Заради признанието си тя била арестувана и отведена пред префекта: Елевзий, нейния някогашен пламенен ухажор. Сега той бил изпълнен с пламенна ярост към нея и когато тя не се отказала от вярата си, я подложил на най-садистичните мъчения, които можете да си представите. Като по чудо тя ги издържала безвредно. Свидетели на това чудо, 500 мъже и 130 жени от езичниците изповядали Христа. Разгневеният префект веднага ги обезглавил, а след това и самата Юлиана. Тя била на осемнадесет години, когато получила мъченически венец.
Свети отец Петър, митрополит Московски (1326)
„Свети Петър е роден във Волиня през 1260 г. и постъпва в манастир там на тринадесетгодишна възраст. Като прави Лествицата на Свети Йоан Лествичник свой водач в монашеския живот, неговото послушание, кротост и готовност да поема задачи, отвратителни за братята му, го правят обичан от всички. Той също така рисува икони и е създателят на московския стил в руската иконография. След няколко години той заминава за малкия манастир „Преображение Господне“, за да намери тишината, благоприятна за молитва. Свети Максим, митрополит Киевски (6 декември), посещава този манастир и е силно възхитен от добродетелите на Петър, когото решава да бъде негов наследник като глава на Руската църква. Той е потвърден в това си решение от явление на Божията Майка и отправя молба към Константинополския патриарх, от когото зависи Руската църква. Затова през 1325 г. Свети Петър е ръкоположен за митрополит Киевски, чийто престол е прехвърлен на Владимир от Свети Максим, след разграбването на Киев от татарите. Изборът на Петър е потвърден от Събор, но той...“ веднага се сблъсква със съпротива от руските князе, които се борят помежду си за влияние над водача на Църквата. Кротостта и милосърдието на Петър към враговете му му спечелват уважението им; но макар и помирителен във всичко, което го засяга лично, той въпреки това е строг по отношение на вярата и моралната праведност. Той енергично се противопоставя на интензивната мюсюлманска пропаганда и пътува из цяла Русия, за да утвърждава вярата. Не се колебае да рискува живота си в името на мир между князете и, предвиждайки, че Русия ще се обедини отново около Московското княжество, премества митрополитския си престол в този град и започва строителството на прочутата катедрала „Успение Богородично“ в Кремъл. Той предава душата си на Бога, докато се моли на 21 декември 1326 г., и на гроба му се случват много чудеса на изцеление.“ (Синаксар)
Свети Прокопий Вятски, юродив Христа (1627)
„Свети Прокопий, син на благочестиви селяни, първо се преструвал на луд, за да избегне брак, който му били налагани. Той прекарал живота си по улиците полугол, спал навсякъде, където го застигнала нощта, и никога не приел подслона на къща. Използвал знаци, за да се разбира, и никога не проговорил нито дума, освен с духовния си баща, с когото разговарял нормално като човек, притежаващ всичките си способности. Когато му дали дреха, той я носил известно време от послушание и след това я давал на някой беден. Когато посещавал болните, той запалвал леглата на онези, които щяли да оздравеят, и завивал в чаршафите им онези, които щяли да умрат. Той правил много предсказания, често чрез смущаващи пророчески знамения, чието значение ставало ясно със събитието. Той прекарал тридесет години в безумие за Христос и след като предсказал смъртта си, заспал в мир през 1627 г.“ (Синаксарий)