Тит 1.15-2.10 (Апостол)

15За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест. 16Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.

1Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение: 2старците да бъдат трезвени, почтени, целомъдри, здрави във вярата, в любовта, в търпението; 3стариците също да се държат свещенолепно: да не бъдат клеветници, да се не предават на много вино, да са поучливи на добро, 4за да вразумяват невестите да обичат мъжете и децата си, 5да бъдат целомъдри, чисти, къщовници, добри, покорни на мъжете си, та да се не хули словото Божие. 6Увещавай също младежите да бъдат целомъдри, 7като във всичко представяш себе си за образец на добри дела, показвайки чистота в учението, почетност, непоквареност, 8слово здраво, безукорно, та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за нас. 9Увещавай слугите, да се покоряват на господарите си, да им угаждат във всичко, като не отвръщат, 10не крадат, а показват във всичко добра вярност, та да украсяват учението на нашия Спасител, Бога, във всичко.

Лука 20.19-26 (Евангелие)

19И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа. 20И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева. 21И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий; 22позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не? 23А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате? 24Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря. 25Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу. 26И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.

Свети Герман, Чудотворец Аляскински (1836)

Той е почетен и утре, 13 декември. Вижте живота му там.

Свети Богоносен отец Спиридон Чудотворец (348).

Той бил скромен пастир, който живеел на остров Кипър със съпругата си и единственото си дете, дъщеря на име Ирина. Въпреки че самият той бил беден, домът и трапезата му винаги били отворени за пътешественици и нуждаещи се. Той държал парите си в кутия, която оставял отворена и достъпна за всички, без да се интересува кой взема от нея или дали ги заслужава или не. След време съпругата му починала и с по-малко светски грижи той удвоил молитвите и милостинята си.

Той станал толкова обичан на острова, че когато епископът на град Тремитос починал, верните единодушно избрали Спиридон за негов наследник и така той станал пастир на разумните овце, както и на животните, за които се грижел. Въпреки внезапното си издигане в ранг, той запазил предишния си начин на живот, пътувайки навсякъде пеша, грижейки се за животните си както преди, като същевременно изпълнявал и всички задължения на епископ. (За да изобрази това благочестиво смирение, иконата му го изобразява облечен в епископски одежди и плетена селска сламена шапка.)

Състраданието му към другите беше безгранично. Въпреки че беше много строг към себе си, той винаги прекъсваше поста, за да утеши някой пътник. Веднъж банда разбойници нахлули в кошарата му през нощта, но се оказали затворени там от невидима сила. Когато Спиридон ги намерил на сутринта, той ги освободил, увещал ги да живеят честно и им дал две овце в замяна, казал той, за това, че пазят целонощно бдение.

Страници биха могли да бъдат изпълнени с разкази за чудесата, извършени от светия епископ за доброто на неговото паство: с молитвите си той прекратил суша, превърнал змия в злато, за да помогне на беден човек, и дори възкресил мъртвия син на бедна вдовица. Неговата сияйна добродетел докосвала съвестта на онези, които срещал, така че мнозина спонтанно падали в краката му и изповядвали греховете си.

Когато император Константин свикал Първия Вселенски събор през 325 г., Спиридон присъствал, облечен в простите си селски одежди. На едно от заседанията един горд ариански философ предизвикал православните на дебат за Светата Троица и бил изумен, когато простият Спиридон излязъл напред, за да приеме предизвикателството. Той и всички останали епископи били много по-изумени, когато необразованият селски епископ объркал всички аргументи на арианеца със своите красноречиви, вдъхновени от Духа думи. Смиреният философ признал, че е убеден, прегърнал православната вяра и призовал останалите арианци да изоставят човешката си мъдрост и да прегърнат истинската и животворяща вяра.

Светият епископ винаги отслужвал Божествената литургия с радост. Веднъж, служейки в отдалечена, почти празна църква, той се обърнал към невидимата паства и казал: „Мир на всички!“, а ученикът му чул хор от ангели да отговаря: „И с духа ти!“.

Свети Спиридон починал в мир през 348 г. на седемдесет и осемгодишна възраст. Неговите нетленни и чудотворни мощи изливали чудеса за народа на Кипър до седми век, когато били преместени в Константинопол, за да избегнат арабското нашествие; когато градът паднал под турците, мощите били отново преместени в Корфу, където се почитат и до днес. Дори след 1500 години светите мощи остават нетленни и вършат много животворящи чудеса. Свети Спиридон е почитан като покровител на Корфу.

Свети Финиан от Клонард (549)

„Свети Финиан, известен като „Учител на светиите на Ирландия“, стои заедно със Свети Енда от Аран начело на патриарсите на ирландското монашество. Той проявявал голяма ревност и благочестие към Бога от младостта си. Вече бил основал три църкви, преди да тръгне за Уелс, за да учи в нозете на Свети Кадок в Ланкарфан (25 септември †577 г.). В Ланкарфан той се сприятелил със Свети Гилдас (29 януари †570 г.), друг от учениците на Свети Кадок. След завръщането си в Ирландия той основал великия манастир Клонард през същата година, в която великият Свети Енда (21 март †530 г.) починал в Аран. Множество именити и свети мъже са учили при Свети Финиан, включително известните „Дванадесет апостоли на Ирландия“. Свети Финиан основал много други манастири през живота си, включително известния островен манастир Скелиг Майкъл край югозападния бряг на Ирландия.“ (Календар на Свети Херман 2003 г.)