Тит 1.5-2.1 (Апостол)

5Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал: 6който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство. 7Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, 8но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан, 9да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят. 10Защото има мнозина и непокорни, празнословци и измамници, особено между обрязаните, 11на които трябва да се затулят устата: те развалят цели домове, учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба. 12Един от тях, прорицател техен, бе казал: критяни са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси. 13Това свидетелство е истинско. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата, 14като не дават внимание на иудейски басни и на повели от човеци, които се отвръщат от истината. 15За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест. 16Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.

1Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение:

Лука 20.9-18 (Евангелие)

9И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време; 10и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен. 11Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен. 12Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха. 13Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят. 14Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше. 15И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето? 16Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде! 17Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"? 18Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

Нашият преподобни отец Даниил Стълпник (490)

Той бил от Самосата в Месопотамия и станал монах на дванадесетгодишна възраст. Като млад монах посетил Свети Симеон Стълпник (1 септември), за да получи неговото благословение. Години по-късно се преместил в околностите на Константинопол по молба на свети патриарх Анатолий (3 юли), когото излекувал от смъртоносна болест чрез молитвите си. Известно време Даниил живял в църквата „Архангел Михаил“ в Анапл, но девет години по-късно Свети Симеон Стълпник му се явил във видение и му казал да подражава на аскезата на Симеон - да живее на стълб. През останалите тридесет и три години от живота си светецът правил точно това. Стоял неподвижно в молитва, независимо от времето: веднъж след буря учениците му го намерили покрит с лед. Той бил много обичан от няколко императори (включително Лъв Велики), които го потърсили за съвет. Починал на осемдесет и четири години, след като преживял царуването на трима императори.

Свети Никон Сухопещърски от Киевските пещери (1101)

Той бил монах в Киев, отведен в робство от банда половци (тюркски нашественици, които тревожели страната по това време) заедно със свети мъченик Евстратий (памятник на 28 март). Смирено отказал да бъде откупен от семейството си и затова претърпял тежък плен в продължение на три години. Въпреки това, той непрестанно се молил за похитителите си, правил чудеса заради тях и веднъж изцелил водача им от смъртоносна болест. Един ден свети Евстратий му се явил във видение и му казал, че ще бъде освободен след три дни. Когато казал на похитителите си, те прерязали сухожилията на коленете и глезените му и го държали под стража. Но в определеното време той бил по чудо пренесен в Киев, където внезапно се появил в църква сред смаяните си братя. Светецът не искал да му свалят веригите, докато игуменът му не казал: „Братко, ако Господ искаше да те види в тези вериги, нямаше да те избави от плен!“ Той бил толкова изтощен от трудностите си, че станал известен като Никон Сухия. По-късно похитителят, когото той беше излекувал, дошъл в Пещерния манастир и станал ученик на бившия си роб.

Нашият преподобни отец Лука Новият столпник (979)

Той бил анадолец и в младостта си служил във византийската армия във войната срещу българския цар Симеон. След войната напуснал армията, за да стане монах и с времето бил ръкоположен за свещеник. Известно време служил като армейски капелан, живеейки дори по-аскетично, отколкото като монах, и раздавал всичките си притежания на нуждаещи се войници.

Той постъпил в манастира „Свети Захария“ на планината Олимп във Витиния, където бил назначен за управител. Там неговите аскетични трудове достигнали нови нива. Той държал голям камък в устата си, за да не може да говори, и прекарвал всяка нощ на дърво. Когато подвизите му заплашвали да привлекат възхищение, Лука избягал в родината си и живял няколко години в уединена пещера. След това, следвайки стъпките на Симеон Стари (1 септември), Симеон Млади (24 май), Даниил (днес) и Алипий (26 ноември), той започнал да живее като стилит, обитавайки висок стълб близо до Константинопол. Тук той станал мощен ходатай за онези, които се стичали при него за изцеление или съвет, и безброй чудеса били извършени чрез неговите молитви.

Свети Лука живял на своя стълб повече от четиридесет години без прекъсване и починал в мир, на повече от сто години. Погребан е в манастира „Свети Басиан“.