Римляни 8.22-27 (Апостол)

22Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега; 23и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение - изкупване на нашето тяло. 24Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда? 25Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме. 26Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки. 27А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.

Матей 10.23-31 (Евангелие)

23А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде. 24Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си: 25доста е за ученика да бъде като учителя си, и за слугата да бъде като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му? 26И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае. 27Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите. 28И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената. 29Не две ли врабчета се продават за един асарий *? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; 30а вам и космите на главата са всички преброени; 31не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.

Свети царски мъченици руски: цар Николай II, царица Александра, престолонаследник Алексей и великите княгини Олга, Татяна, Мария и Анастасия, и загиналите с тях (1918 г.).

„Цар Николай II е син на Александър III, починал в обятията на Свети Йоан Кронщадски. Възпитан в благочестие, цар Николай винаги се е стремял да управлява в дух, съобразен с предписанията на Православието и най-добрите традиции на своята нация. Царица Александра, внучка на английската кралица Виктория и обърната от лутеранството, е била известна със своето благочестие и състрадание към бедните и страдащите. Петте им деца са били обичани от всички заради тяхната доброта, скромност и простота.“

„По време на политическите сътресения през 1917 г. цар Николай безкористно абдикира от трона за това, което вярваше, че е доброто на страната му. Въпреки че абдикира доброволно, революционерите поставят него и семейството му под домашен арест, след което ги изпращат под стража в Тоболск и накрая в Екатеринбург. Писмо, написано от Тоболск от великата княгиня Олга, най-голямото от децата, показва благородството на душата им. Тя пише: „Баща ми моли да предам на всички, които са му останали верни... че не трябва да си отмъщават заради него, защото той е простил на всички и се моли за всички тях. Нито пък трябва да си отмъщават. По-скоро трябва да помнят, че това зло, което сега е налице в света, ще стане още по-силно, но че злото няма да победи злото, а само любовта ще го направи.“

„След като издържаха шестнадесет месеца затвор, лишения и унижения с християнско търпение, което трогна дори похитителите им, те и онези, които бяха с тях, получиха мъченическите си венци, когато бяха застреляни и намушкани до смърт в мазето на къщата на Ипатиев в Екатеринбург през 1918 г.

„Заедно с тях се почитат и онези, които вярно са им служили и са били убити с тях или заради тях…“ (Великият часовник)

Свети Андрей, архиепископ на Крит (720?)

Той е роден в Дамаск от християнски родители. Той е бил ням до седемгодишна възраст, когато получава дар слово след приемане на Свето Причастие. Постриган за монах в манастира „Свети Сава“ в Светата земя, служи на Йерусалимския патриарх, след това става дякон във Великата църква в Константинопол и накрая е посветен на архиепископ на Крит. Присъства на Шестия Вселенски събор. Сведенията за датата на кончината му варират от 712 до 740 г.

Той е най-известен като композитор на Великия канон, изпълняван през първата и петата седмица на Великия пост.

Света Марта, майка на Свети Симеон Чудногорски (551)

Тя била пример за християнски семеен живот: ставала в полунощ за молитва, давала безрезервно на нуждаещите се и родила и отгледала свети Симеон Чудногорски (24 май). Предвидяла часа на смъртта си, тя починала мирно през 551 г. и била погребана близо до стълба на сина си Симеон. След смъртта си тя се явявала многократно, за да поучава и да лекува болни. Прологът разказва следната STORY. След погребението ѝ игуменът на монашеската общност на Свети Симеон държал лампа запалена на гроба ѝ, с намерението тя да гори вечно. Но след известно време монасите се разболели и позволили лампата да угасне. Игуменът се разболял и му се явила Света Марта и казала: „Защо не палиш лампата на гроба ми? Знай, че светлината на твоите свещи не е нужна на мен, защото Бог ме е направил достоен за вечната Си небесна светлина, но е нужна на теб. Когато палиш лампа на гроба ми, ти ме подтикваш да се моля на Господа за теб.“

Свети Андрей (Рубльов), иконограф (1430 г.)

Неговата икона „Света Троица“ на Гостоприемството на Авраам понякога е наричана най-съвършено изпълнената от всички икони. Вижте 29 януари.