Римляни 8.2-13 (Апостол)

2защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта. 3Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта, 4та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух. 5Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух - за духовно. 6Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване - живот и мир; 7защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може. 8А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу. 9Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов. 10Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда. 11Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух. 12И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът; 13защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи,

Матей 10.16-22 (Евангелие)

16Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби. 17Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват, 18и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците. 19И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете; 20защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас. 21И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият; 22и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен.

Мъченик Хиацинт от Кесария Кападокийска и онези, които са с него (108)

Той бил млад придворен на император Траян и таен християнин. Когато императорът и неговият двор принасяли жертва на идолите, Хиацинт се отделял; бил забелязан и доведен пред императора, където, когато бил разпитван, се обявил за християнин и отказал да принесе жертва на езическите богове. Заради това бил жестоко бит с камшик, след което хвърлен в затвора, където императорът заповядал да му се дава само храна, принесена в жертва на идоли. Този Хиацинт отказал да яде и след осем дни починал в затвора.

Нашият Свети Отец Исая Самотник (491)

Един от отците на пустинята, той е живял в аскеза първо в Скит в Египет, след това в Палестина; починал е в Газа. Неговите поучителни писания често са цитирани от отците.

Авва Исая каза: Венецът на всички добри дела се състои в това: човек да възложи цялата си надежда на Бога, да прибегне към Него веднъж завинаги с цялото си сърце и сила, да се изпълни със състрадание към всички и да плаче пред Бога, молейки Неговата помощ и милост.

Свети отец Александър, основател на манастира „Неспящите“ (430)

„Роден в Азия и образован в Константинопол, той отишъл в армията след завършване на обучението си и станал офицер. Четейки Светото писание, той попаднал на думите на Спасителя: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай всичко, което имаш, и дай на сиромашите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай“ (Мат. 19:21). Тези думи му направили такова впечатление, че той продал и раздал всичко, което имал, и отишъл в пустинята. След дълъг аскетизъм и стремеж към пречистване, той основал общността на „Будните“ (Акомета) със специално правило. Според това правило службите в църквата продължавали денем и нощем в непрекъсната последователност. Братята били разделени на шест групи, всяка от които имала определени часове на деня или нощта, за да ходи на църква и да поеме четенето и пеенето от предишната група. Той пътувал много по Изток, водейки хората към вяра в Христа, спорейки с еретици, вършейки чудеса по Божията благодат и остарявайки в служба на Господ Иисус. Той завършил земния си път в Константинопол.“ през 430 г., където мощите му разкриха чудотворната сила и слава, с които Бог прослави светия Си слуга.“ (Пролог)

Отче наш сред светиите Анатолий, архиепископ на Константинопол (458)

Той бил свещеник от Александрия. На „Разбойническия събор“ в Ефес през 449 г. Диоскор, монофизитът, който заемал патриаршеския престол в Александрия, назначил Анатолий за патриарх на Константинопол, мислейки си, че ще се окаже съюзник. Но Анатолий бързо се очертал като пламенен защитник на православието: той свикал събор на епископите точно преди Халкидонския събор през 451 г., на който бил одобрен православният „Томос“ на папа Лъв (виж 18 февруари), въпреки че Диоскор не позволил той да бъде прочетен на Разбойническия събор. На Халкидонския събор Анатолий осъдил Несторий, Евтихий и неговия разочарован покровител Диоскор. Той починал в мир през 458 г.

Смята се, че Анатолий е авторът на „Анатолийските стихири“, които се намират в седмичните служби на вечернята и утренята; но е възможно те да са съставени от друг Анатолий, монах и ученик на Свети Теодор Студит.