Исаия 25.1-9 (6-ти час)

1Господи! Ти си Бог мой; ще Те възвелича, ще възхваля името Ти, защото си извършил дивни дела; древните предопределения са истинни, амин. 2Ти превърна града в грамада камъни, твърдата крепост - в развалини; няма вече в града чертози на другоплеменници; вовеки няма да бъде възстановен. 3Затова ще Те прославят силните народи; градовете на страшните племена ще Ти се боят; 4защото Ти беше прибежище на сиромаха, прибежище на немотния в усилно за него време, защита от буря, сянка от пек; защото гневното дихание на насилниците приличаше на буря срещу стена. 5Ти укроти буйството на враговете, както пек - в безводно място; веселбата на притеснителите е задушена, както пекът - от облачна сянка. 6И Господ Саваот ще сложи върху тая планина за всички народи трапеза с тлъсти ястия, трапеза с чисти вина, с тлъстина от кости и най-чисти вина; 7и върху тая планина ще унищожи покривалото, що покрива всички народи, покривалото, що лежи върху всички племена. 8Смъртта ще бъде погълната навеки, и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица, и ще снеме срама от Своя народ по цяла земя; защото тъй казва Господ. 9И ще кажат в оня ден: ето, Този е нашият Бог! Нему се уповавахме, и Той ни спаси! Този е Господ; Нему се уповавахме; да се възрадваме и развеселим за спасението от Него!

Битие 9.8-17 (Вечерня)

8И рече Бог на Ноя и на синовете му с него: 9ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас, 10и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни; 11сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребена всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята. 12И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове: 13Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята. 14И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака; 15и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът. 16И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята. 17И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.

Притчи 12.8-22 (Вечерня)

8Човека хвалят наспоред разума му, а развратният по сърце ще бъде в презрение. 9По-добре прост, но да работиш за себе си, отколкото да се показваш чутовен, а да се нуждаеш от хляб. 10Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко. 11Който работи земята си, ще се насища с хляб; а който върви по стъпките на безделниците, е малоумен. (Комуто е драго да губи време подир вино, той ще остави в къщата си безчестие.) 12Нечестивецът желае да улови злото в мрежа; но коренът на праведните е твърд. 13Нечестивец се хваща чрез греховете на устата си; но праведник ще се отърве от беда. (Който гледа кротко, ще бъде помилуван, а който иде насреща във вратата, ще стесни другите.) 14От плода на устата си човек се насища с добро, и на човека се въздава според делата на ръцете му. 15Пътят на глупавия е прав в неговите очи; но който слуша съвет, той е мъдър. 16Глупавият веднага ще изкаже гнева си, а благоразумният скрива оскърблението. 17Който говори онова, що знае, той говори правда, а лъжесвидетелят говори измама. 18Празнословец ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцелява. 19Правдиви уста пребъдват вечно, а лъжлив език - само за миг. 20В сърцето на зломислениците има коварство, у миротворците - радост. 21На праведника не ще се случи никакво зло, а нечестивците ще бъдат преизпълнени със злини. 22Лъжливи уста са гнусота пред Господа, а който говори истина, е благоугоден Нему.

Свети отец Тит Чудотворец (IX в.)

Много малко се знае за него. Той приел монашеския живот още много млад и се отдал безрезервно на аскетическа борба, дотолкова, че в добродетелите на смирението и послушанието се казвало, че превъзхожда „не само братята, но и всички хора“. С времето той станал игумен на манастир. По време на иконоборческата ереста той непоколебимо отстоявал светите икони. Както приживе, така и след смъртта си бил надарен с дара на чудотворството. Починал в мир някъде през IX век.

Свети мъченици Амфиан и Едесий (ок. 306 г.)

Те били братя от знатно езическо семейство. Докато учили в Бейрут, приели Христовата вяра. Връщайки се у дома, те открили, че вече не могат да живеят с езическите си роднини и избягали в Кесария в Палестина, като се поставили под грижите на Памфил, свети свещеник, който ги обучавал в учението на вярата и в аскетичния живот.

Амфиан влязъл в езически храм, докато управителят Урбан принасял жертва. Хванал ръката на управителя и го умолявал да се откаже от служението си на мъртви идоли и да познае единия Бог. Заради това бил подложен на мъчения, след което хвърлен в морето с камък на врата.

Едисий бил изпратен в медна мина в Палестина, а след това в Египет. В Александрия, управителят Хиерокъл преследвал християни, като залавял християнски монахини и благочестиви девици и ги продавал за проституция. Изпълнен със свята ревност, Едисий се изправил срещу управителя, осъдил го и го ударил. За това той, подобно на брат си, бил измъчван, а след това удавен.