2 Солунци 1.1-10 (Апостол)

1Павел, Силуан и Тимотей - до солунската църква в Бога Отца нашего и в Господа Иисуса Христа: 2благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа. 3Длъжни сме винаги да благодарим на Бога за вас, братя, както подобава, задето вярата ви твърде много расте, и взаимната любов у всеки едного от всички вас тъй изобилва, 4че сами ние се хвалим с вас в Божиите църкви за вашето търпение и вяра при всички гонения и скърби, що пренасяте; 5това е доказателство на праведния Божий съд, че вие ще се удостоите с царството Божие, за което и страдате. 6Защото справедливо е пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, 7а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила, 8в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа 9и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество, 10когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство.

Лука 12.13-15, 22-31 (Евангелие)

13Някой пък от народа Му рече: Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството. 14А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля? 15При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си. 22И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете: 23душата струва повече от храната, и тялото - от облеклото. 24Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците! 25Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът? 26И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото? 27Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. 28И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци! 29Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте, 30защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; 31но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.

Свети пророк Авакум (Авакум) (7 в. пр.н.е.).

Той пророкувал по времето на Йоаким, точно преди еврейският народ да бъде отведен в плен във Вавилон. Самият той избягал от плен и след разрушението на Йерусалим се върнал в родината си. Веднъж носел храна на жетварите си, когато ангел го пренесъл във Вавилон, за да нахрани пророк Даниил в лъвския ров, а след това го отнесъл обратно в Юдея (това е разказано в пълната версия на книгата на Даниил, гл. 6 LXX). Третата глава на неговото пророчество се използва като Четвърта песнопение на Утринния канон (песента обикновено се пее изцяло само в манастири по време на Великия пост, но ермосът на Четвъртата песнопение, изпълняван в много енории, обикновено се отнася до пророка). Неговите свети мощи били намерени чрез откровение в Палестина по време на управлението на Теодосий Велики и там бил построен параклис. Името му означава „Отец на Възкресението“.

Света мъченица Миропея от Хиос (251)

Тя е родена в Ефес. При кръщението е посветена от майка си да служи в светилището на Света Ермиона, една от четирите дъщери на апостол Филип. Много поклонници идвали, за да бъдат помазани с чудотворно миро, извиращо от тялото на Света Ермиона - и от службата си в светилището Миропа получила името, с което е известна. По-късно тя и майка ѝ отишли на остров Хиос, за да избягат от преследването на император Деций.

Когато светият мъченик Исидор (14 май) бил обезглавен, Миропа тайно възстановила тялото му и го погребала с почести. Управителят Нумерий бил разгневен и заповядал на войниците си да намерят тялото, иначе сами ще бъдат обезглавени. Неспособна да позволи на невинни хора да страдат заради постъпката ѝ, Миропа се явила на управителя и му казала къде е погребала тялото. По заповед на Нумерий светото момиче било измъчвано и хвърлено в затвора. Там небесна светлина осветила килията ѝ и самият свети Исидор ѝ се явил с сонм ангели, казвайки: „Мир на теб, Миропа: твоята молитва се възнесла до Бога и скоро ще бъдеш с нас и ще получиш приготвения за теб венеца.“ Миропа, изпълнена с радост, предала душата си на Бога в този момент. Един от стражите, които били свидетели на тези събития, повярвал в Христос и не след дълго бил кръстен и приел мъченическа смърт.

Свети отец Атанасий „Възкресналият“, затворник от Киевските пещери (1176 г.)

След много години аскетична борба, Атанасий починал и бил подготвен за погребение. След като лежал мъртъв два пълни дни, той необяснимо се върнал към живот: монасите, които дошли да го погребат, били смаяни да го видят седнал и плачещ. Братята се събрали около него и му задали много въпроси за това, което е видял за отвъдния свят, но той отговорил само: „Спасете се!“. Когато го притиснали още повече, той казал: „Ако ви кажа, няма да ми повярвате, нито ще искате да ме слушате“. Последният му отговор бил: „Покайте се всеки миг и се молете на Господ Иисус Христос и на Неговата пречиста Майка“. След това се затворил в килията си и живял още дванадесет години, приемайки само хляб и вода и никога повече не говорейки с никого.

Свети (Стефан) Урош, крал на Сърбия (1367)

„Син на крал Душан, той управлявал по време на трудния период на падането на Кралство Сърбия. Смирен, благочестив и кротък, той отказал да се опита да ограничи властта на могъщите благородници със сила. Сред тях бил и Вукашин, който довел до смъртта му. Добрият крал Урош претърпял мъченическа смърт на 2 декември 1367 г. на тридесет и една години. Убит от хора, той бил прославен от Бога. Чудотворните му мощи били съхранявани в манастира Язак във Фрушка гора, откъдето били пренесени в Белград през 1942 г. по време на Втората световна война и поставени в катедралата до телата на княз Лазар и деспот Стефан Щилянович. По време на управлението на този благосклонен крал, манастирът „Свети Наум“ бил построен край Охридското езеро от един от благородниците на Урош, Гргур.“ (Пролог)

Свети Порфирий Кавсокаливийски (1991) (19 ноември ст. ст.)

Един от истинските богоносни старци на нашето време, той беше прославен от Църквата през 2013 г.