Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Ефесяни 2.14-22 (Апостол)

14Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред, 15като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир, 16и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата; 17и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, 18защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух. 19И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, 20като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, 21върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, 22върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.

Лука 8.41-56 (Евангелие)

41И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, 42защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. 43И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, 44приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана. 45И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? 46Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. 47Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. 48А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! 49Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. 50Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. 51А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. 52Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. 53И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. 54А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани! 55И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде. 56И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

Свети пророк Наум (7 в. пр.н.е.)

Той бил галилеянин от племето на Симеон. Книгата на Стария завет, носеща неговото име, предсказва разрушението на Ниневия, столицата на Асирия, от мидяните и възстановяването на Юдейското царство; всичко това се случило. Наум е седмият от малките пророци. Той починал в мир. Името му означава „утеха“ или „покой“.

Петима от пророците (Наум, Авакум, Софония, Агей и Даниил) се почитат през декември. Някога на 4 декември в църквата „Възкресение“ се е чествал празникът на дванадесетте пророци, но този празник вече не е в календара. Дните преди Рождество Христово съдържат много чествания на верния остатък от Израел, чиито надежди са се изпълнили с раждането на Месията.

Свети Филарет Милостиви Константинополски (762)

Той бил богат земевладелец, който живял в провинцията близо до Константинопол по време на управлението на императрица Ирина. Бог му дал голямо богатство и голямо семейство, с които да се наслаждава на по-късните си години в доволство. Истински обичащ Бога, той давал без колебание на всички бедни и нуждаещи се, които идвали при него, и предлагал щедро гостоприемство на всеки пътник, преминаващ през земите му.

Но съдбата му се промени драстично и след поредица от бедствия той беше доведена до бедност, разполагайки само с малко парче земя, чифт вола, магаре, кон, крава и теле и няколко кошера, за да издържа себе си и семейството си. Без да се оплаква, той започна живота на обикновен фермер, трудейки се, за да издържа семейството си с оскъдните си средства.

Омаленото му състояние по никакъв начин не промени щедрия му характер; и когато срещна селянин, който оплаква смъртта на двата си вола, той веднага му даде своя, без да си остави възможност да обработва нивата си. Когато жена му и децата му изразиха ужаса си, той отговори с думите на Христос: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете... но първо търсете Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави.“ Той помоли жена си и децата си да бъдат търпеливи, защото скоро щяха да видят съкровище, което той криеше.

Продължавайки във всяко отношение да бъде щедър, както когато е бил богат, той скоро раздаде коня си, после кравата и телето си, а после и магарето си (с товар зърно, който то носеше по това време) на малкото хора, които срещна и които бяха по-бедни от него. Без никакви средства да изхрани себе си или семейството си, той получи щедър дар от провизии от богат приятел; раздели дара между членовете на семейството си, след което даде своята част на бедните. След това раздаде кошерите си и накрая палтото от гърба си на просяк, който го помоли за храна. Така той остана напълно лишен от притежания, разчитайки единствено на Бог да се грижи за себе си и семейството си.

По това време пратеници от константинополския двор минавали през квартала, изпратени да търсят красива девойка от добро семейство, която да бъде смятана за булка на младия император Константин VI. Филарет ги приел в някогашния си разкошен дом и, впечатлени от неговите добродетели и тези на семейството му, те помолили две от внучките му да се върнат с тях в двора. Там физическата и духовна красота на двете дами блестяла толкова ярко, че едната от тях била омъжена за императора, а другата - за един от главните му придворни. Императорът повикал Филарет и останалата част от семейството му в двореца, където го назначил за консул и му дал по-големи богатства, отколкото е притежавал в миналото. Светецът, възстановен до просперитет, продължил да бъде щедър както преди: първото му действие било да даде пищен пир, на който поканил бедните, старите и инвалидите от града. След това прекарвал дните си в разходки по улиците на града, раздавайки милостиня на бедните, давайки на всички, които поискали, без да се съобразява със достойнствата на техния случай. (Той довел със себе си слуга, който носел три торби с монети: една златна, една сребърна и една медна. Когато срещнал нуждаещ се човек, светецът бръкнал произволно в една торба и му дал шепа монети, като по този начин оставил Бог да реши размера на дара).

Когато светецът наближил смъртта си, той събрал семейството си и ги призовал да раздадат цялото останало от богатството му на нуждаещите се. „Деца мои, не забравяйте гостоприемството; посещавайте болните или в затвора, грижете се за вдовици и сираци; грижете се за погребението на умиращите в бедност; не пожелавайте имота на другите; не говорете лошо за никого и не се радвайте на нещастията, които сполетяват враговете ви; винаги правете това, което видяхте да правя аз в живота си, за да ви пази Бог под Своята закрила.“ След това, с лице, сияещо от радост, той предаде душата си на Бога.

Нашият достопочтен отец Елигий (Елой), епископ на Нойон (660)

Той е роден в християнско семейство близо до Лимож в Галия (днешна Франция) през 588 г. Става златар, работи за кралския монетен двор и с времето става доверен съветник на крал Хлотар II. Въпреки (или заради) почестите и богатствата, които го заобикаляха, Елигий започва да ги презира всички и раздава цялото си имущество, освен това, което смята за необходимо за ежедневието. Той посвещава всичките си доходи на милостиня и на откупване на затворници от всички националности от пазарите на роби. Много от тях стават негови придружители и ученици в знак на благодарност. Състраданието на Елигий става толкова известно, че когато посетителите питат за пътя до дома му, им казват: „Търсете къщата, заобиколена от тълпа просяци. Там живее лорд Елигий.“ Светецът мие краката на бедните, които идват при него, сервира им на собствената си маса и се храни с това, което оставят. Ако парите му свършат, той раздава мебели или дори дрехите си.

Когато крал Хлотар умира през 629 г., Елигий става съветник на неговия наследник крал Дагоберт I. Той основава манастири за мъже в Солиняк и за жени в Париж, казвайки на краля: „Това са стълбите, по които и двамата ще можем да се изкачим до Небесното царство.“ Като кралски съветник той помага за възстановяването на мира между Франция и Бретан и подобрява закона на кралството, за да го направи по-справедлив.

Когато Дагоберт умира през 639 г., Елигий се посвещава изцяло на службата на Бога като епископ на Нойон във Фландрия. Неговата епархия все още е предимно езическа и Елигий пътува неуморно, за да проповядва Евангелието на Христос, често с риск за живота си. Предвидил приближаващата си смърт, свети Елигий починал в мир през 660 г. Когато гробницата му е отворена година по-късно, тялото му е намерено нетленно и излъчва благоуханна миризма.