Галатяни 2.6-10 (Апостол)

6А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха. 7Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру - на обрязаните 8(понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците), 9и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те - при обрязаните, 10като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.

Марк 5.22-24, 35-6.1 (Евангелие)

22И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му 23и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху й ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива. 24Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха. 35Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя? 36Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай. 37И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов. 38Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно. 39И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи. 40А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето. 41И като хвана детето за ръка, казва му: талита' куми', което означава: момиче, тебе казвам, стани! 42Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много. 43И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да й дадат да яде.

1Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха.

Полагането на пояса на Пресветата Богородица (395-408? 886- 912?)

При Успение на Пресветата Богородица, нейният пояс преминава във владение на апостол Тома и след различни премествания стига до Кападокия. По-късно е пренесен оттам в Константинопол, където е съхраняван в запечатан ковчег в църквата на Богородица в Блачернае, по времето на император Аркадий (395-408). Скринчето не е било отваряно до времето на император Лъв Мъдри (886–912), когато императрица Зоя, която била болна, имала видение, в което й било казано да й бъде поставен пояса. Императорът получил благословията на патриарха, поясът е бил поставен върху императрицата и тя веднага се е излекувала. Някои разкази твърдят, че днешният празник чества принасянето на пояса в Константинопол; други – че той възпоменава чудотворното изцеление на императрицата.

Свещеномъченик Киприан, епископ на Картаген (258)

Роден е около 190 г. от езически родители в Северна Африка. Преди кръщението си се е отличавал в Картаген като учител по философия и реторика. Повярвал е в Христа и е бил кръстен в ранна възраст; веднага щом станал християнин, той се отказал от престижната си длъжност , продава многобройните си притежания и раздава цялото си богатство на бедните. През 247 г. е ръкоположен за презвитер, а през 248 г. – за епископ на Картаген. Известен е с кротостта си и бащинската грижа за паството си, съчетани с твърда опозиция срещу еретиците. Обширните му писания и до днес служат за ръководство на Църквата.

Заради изповядването си на Христос той е бил обезглавен по времето на император Валериан на 14 септември; тъй като това е датата на Въздигането на Кръста, неговият празник се чества днес. В момента на екзекуцията си той е оставил двадесет и пет златни монети (огромна сума) на палача, който го е обезглавил.

Св. Геннадий, патриарх на Константинопол (471)

Той е бил известен с кротостта си и аскетичния си начин на живот. Не е ръкополагал никого, който не е знаел Псалтира наизуст. Той е председателствал местен събор, на който симонията в Църквата е била анатемосана. Още приживе е вършил чудеса, а времето на смъртта му му е било съобщено във видение. Известният манастир Студион е построен по негово време, с неговото благословение. Починал е в мир.

- --

Свети Айдан от Линдисфарн (651)

Около 635 г. сл. Хр. Свети Освалд (5 август), крал на Нортумбрия, се обърна към монасите от манастира Иона с молба да изпратят мисионери в неговото предимно езическо кралство. (По-ранна мисия беше приключила със смъртта на Свети Едвин през 633 г.) Отците на манастира избраха Свети Айдан и го ръкоположиха за епископ. Той основал манастир (и своята епископска катедра) на остров Линдисфарн и предприел мисионерски пътувания, винаги пеша, из цялото кралство, като крал Освалд често го придружавал и му служел като преводач. Той живее в голяма бедност, като използва всички дарове, които получава, за милостиня за бедните или за откупване на пленници и роби. Той е духовен отец на Св. Хилда (17 ноември) и основава първите женски манастири в Нортумбрия. Почива в мир през 651 г. и е погребан в Линдисфарн.

Забележка: Нортумбрия е англосаксонско кралство, намиращо се на територията на днешна Североизточна Англия и Южна Шотландия.