Галатяни 1.1-10, 20-2.5 (Апостол)

1Павел апостол, призван не от човеци, нито чрез човек, а чрез Иисуса Христа и Бога Отца, Който Го възкреси от мъртвите, 2и всички братя, които са с мене - до църквите Галатийски: 3благодат вам и мир от Бога Отца и от Господа нашего Иисуса Христа, 4Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на Бога и Отца нашего, 5Комуто слава вовеки веков. Амин. 6Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие; 7не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. 8Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде. 9Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде. 10У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб. 20А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че не лъжа. 21След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски. 22На Христовите църкви в Иудея лично не бях познат, 23а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше. 24И прославяха Бога за мене.

1Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита. 2А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, - да не би да тичам, или да съм тичал напразно. 3Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже. 4Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят, - 5тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.

Марк 5.1-20 (Евангелие)

1И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска. 2И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; 3той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; 4защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти; 5и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни; 6а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони; 7и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи! 8Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека. 9И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много. 10И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна. 11А там, край планината, пасеше голямо стадо свини. 12И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях. 13Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето. 14А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило. 15Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 16Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините. 17И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им. 18И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него. 19Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува. 20И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.

Синаксис на сръбските йерарси

На този ден се почитат седемнадесет свети сръбски йерарси, като се започне със Св. Сава (Савас), първи архиепископ на Сърбия и равен на апостолите. Те са: Св. Сава, първи архиепископ на Сърбия, равен на апостолите Арсений, неговият приемник Сава II, син на цар Стефан Първокоронован Никодим, който живееше на Светата Гора, беше игумен на Хиландарския манастир там и архиепископ на Сърбия Йоаникий, патриарх от 1346 до 1349 г. Ефрем, избран за патриарх против волята си през 1376 г. Той коронова княз Лазар, след което се отказал от патриаршеския престол и се оттеглил в уединение; Спиридон, неговият приемник (+1388); Макарий, велик възстановител на стари църкви и манастири; отпечатал много църковни книги (+1574); Гавраил, благородник по рождение. Прологът казва, че той „участвал в Московския събор при патриарх Никон, поради което бил измъчван от турците за измяна и обесен през 1656 г.“ Освен това, Евстатий, Яков, Данило, Сава III, Григорий, Йоан, Максим и Никон. Жизненоважната връзка между Сръбската църква и Светата планина е очевидна тук; много от тези йерарси са живели и се борили на Атон.

Св. Александър (340), Йоан (595) и Павел Новият (784), патриарси на Константинопол

Св. Александър взе участие в Първия Вселенски събор като делегат на патриарх Метофан, който беше твърде слаб, за да присъства; и наследи Метофан на патриаршеския престол. Благодарение на молитвата му към Бога Църквата е била пощадена от замислите на Арий, който е бил поразен от смърт.

Св. Йоан, според един източник, е Св. Йоан Постеник (2 септември), който е почивал в 595 г.; според друг източник, Св. Йоан Схоластик (21 февруари), който починал през 577 г.

Св. Павел бил патриарх в продължение на пет години, след което се отказал от патриаршеския престол, за да приеме великата схима.