Библейски четива (Синодален превод)
Марк 16.9-20
(3-то утринно Евангелие)
9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.
10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха;
11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха.
12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.
13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.
14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.
15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.
16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.
17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;
18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.
19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.
Римляни 5.1-10 (Апостол)
1И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
2чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.
3Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
4търпението - опитност, опитността - надежда,
5а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
6Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
7За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.
8Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
9Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.
10Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;
Матей 6.22-33 (Евангелие)
22Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
23ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
24Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. *
25Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
26Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
27Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
28Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;
29а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;
30и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.
Жития на светиите
Мъченици Мануил, Сабаил и Исмаил от Персия (362)
„Светите мъченици Мануил, Савел и Исмаил, персийци по род и братя по плът, били изпратени от персийския цар като посланици при Юлиан Отстъпник, за да преговарят за мирен договор. Докато били с него на място близо до Халкидон, те отказали да се присъединят към него в принасянето на жертва на неговите идоли. Презирайки имунитета, всеобщо предоставен на посланиците, той ги убил през 362 г. Това било причина за войната с Персия, в която Юлиан загинал жалко на следващата година.“ (Великият часовник)
Нашият Свети Отец Ботолф, игумен на манастира Иканхое (680)
Свети Ботолф е роден в Британия около 610 г. и в младостта си става монах в Галия. Сестрите на Етелмунд, крал на Източна Англия, които също са изпратени в Галия, за да изучат монашеската дисциплина, срещат Свети Ботолф и, научавайки за намерението му да се върне в Британия, молят брат си краля да му даде земя, върху която да основе манастир. Чувайки предложението на краля, Свети Ботолф поиска земя, която никой вече не притежава, тъй като не желаеше печалбата му да идва от загубата на друг, и избра едно безлюдно място, наречено Иканхое. При идването му демоните, обитаващи Иканхое, се надигнаха срещу него с вълнение, заплахи и ужасни видения, но Светецът ги прогони с кръстния знак и молитвата си. Чрез манастира си той установява в Англия правилата на монашеския живот, които е научил в Галия. Той върши знамения и чудеса, има дарбата на пророчеството и „се отличава със своята сладост на нрава и приветливост“. В последните години от живота си той понасял някаква мъчителна болест с голямо търпение, благодарейки като Йов и продължавайки да обучава духовните си деца на правилата на монашеския живот. Заспал в мир около 680 г. Мощите му по-късно били намерени нетленни и излъчващи сладък аромат. Мястото, където основал манастира си, започнало да се нарича „Ботолфсон“ (от „камъка на Ботолф“ или „града на Ботолф“), което по-късно било съкратено до „Бостън“. (Великият часовник)