Няма пост
2И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи. 3И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне.
1Така казва Господ: Идете, преминете през Моите порти; пригответе Моя път и направете път за Моя народ, и изхвърлете камъните от пътя; издигнете знаме за народите. Защото ето, Господ е направил да се чуе до краищата на земята: кажете на дъщерята Сионова: Ето, твоят Спасител идва, и наградата Му е с Него, и делото Му е пред лицето Му. И Той ще го нарече свят народ, изкупен от Господа; а ти ще бъдеш наречен град, който е търсен, и не изоставен. Кой е този, който идва от Едом, в червенината на дрехите си от Босор, така прекрасен в облеклото Си? Той вика със голяма сила: „Аз говоря в праведност и съд на спасение.“ Защо са дрехите Ти червени и облеклото Ти като от тъпкано виночерпило? „Аз съм пълен от тъпканото грозде; сам тъпках виночерпилото и нямаше никой от народите с Мен.“ Спомних си милостта на Господа, ще възпомена добродетелите на Господа, хвалата на Господа за всички дела, с които Той ни възнаграждава. Господ е добър Съдия за дома Израилев; Той постъпва с нас според милостта Си и според множеството на правдата Си. И Той каза: „Не сте ли Мой народ? Децата със сигурност няма да бъдат непокорни.“ И Той им стана спасение във всяка тяхна беда. Не пратеник, не Ангел, а сам Господ ги спаси, защото ги възлюби и ги пощади. Той ги изкупи, взе ги и ги възвиси през всички дни на вечността.
1Така казва Господ: Ето, денят Господен идва, и в онзи ден нозете Му ще застанат на Елеонската планина, срещу Йерусалим, откъм изток. И в онзи ден жива вода ще излезе от Йерусалим, половината към първото море и половината към последното море; така ще бъде и през пролетта, и през лятото; и Господ ще бъде Цар над цялата земя; в онзи ден ще има един Господ, и името Му ще обхване цялата земя и пустинята от Гаваа до Реммон, южно от Йерусалим; и Той ще бъде възвеличен и ще пребъдва на мястото Си от Вениаминовата порта до мястото на първата порта, до портата Гомор и до кулата Анамил, и до кулата на ъглите, и до царските линове за вино; и ще живеят в него, и няма да има повече проклятие, и Йерусалим ще живее в безопасност.
9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.
1Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи 2до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, 3на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие; 4и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; 5защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. 6Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? 7А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; 8но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя. 9И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. 10И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи 11и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето. 12Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път *.
36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! 37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; 38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? 39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. 40И като рече това, показа им ръцете и нозете. 41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? 42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. 43И като взе, яде пред тях. 44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. 45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, 46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; 48а вие сте свидетели за това; 49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. 50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. 52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. 53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
Андроник е един от Седемдесетте. Той и неговата сътрудничка Юния са споменати от Свети Павел в Посланието му до Римляните: „Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и съзатворници, които са забележителни между апостолите, които и преди мен бяха в Христа“ (Римляни 16:7). Някои, обезпокоени, че жена е спомената като апостол, са се опитали да преведат „Юния“ като „Юния“, мъжко име; но отците са единодушни в това да я третират като „Юния“. Възможно е те да са били съпруг и съпруга, като Акила и Прискила (Деяния 18), но древните свидетели не ни казват това.
Андроник станал епископ на Панония, но не останал на едно място, а пътувал по целия свят, за да проповядва Евангелието. И Андроник, и Юния били удостоени с дара на чудотворството. И двамата страдали за Христос и накрая били мъченически убити.
Той бил римски войник, египтянин по рождение, по време на управлението на император Максимиан. Когато Солохон отказал императорска заповед всички войници да принасят жертви на идолите, той бил арестуван заедно с двама негови приятели и събратя християни, Памфамир и Памфилон. И тримата били подложени на жестоки мъчения, при които двамата приятели на Солохон починали. Командирът заповядал да разкъсат устата на Солохон с меч, за да може да бъде нахранен насила с храна, принесена в жертва на идоли; но светецът счупил острието със зъби. След по-нататъшни мъчения той бил оставен да умре. Християните го отвели в дома на една вдовица, където той се възстановил донякъде и съветвал вярващите да се придържат към вярата си под мъчения и преследване. Скоро след това той починал, благодарейки на Бога.