Деяния 18.22-28 (Апостол)

22Като слезе в Кесария, ходи в Иерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия. 23След като престоя там няколко време, излезе и обхождаше редом страната Галатийска и Фригия и утвърждаваше всички ученици. 24И дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията. 25Той беше наставен в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше правилно за Господа, ако и да знаеше само за Иоановото кръщение. 26Той начена да говори смело в синагогата. Като го чуха Акила и Прискила, прибраха го и му обясниха по-точно пътя Господен. 27А когато той искаше да замине за Ахаия, братята се обърнаха с писмо до тамошните ученици, за да го приемат; и той, като стигна там, спомогна много на повярвалите чрез благодатта, 28защото силно изобличаваше иудеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.

Йоан 12.36-47 (Евангелие)

36Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях. 37Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него, 38за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?" 39Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл: 40"Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря". 41Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него. 42Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава. 44А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил; 45и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил. 46Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината. 47И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.

Свети наш отец Теодор Освещени (368), ученик на Свети Пахомий Велики

Той е роден и израснал като невярващ, но приема вярата в Христос като млад мъж. Скоро след кръщението си, той чува за Пахомий (память на 15 май) и бяга, за да се присъедини към него в пустинята. Свети Пахомий приема Теодор за монах и заради неговото смирение и послушание, започва да го цени най-много от всички братя. Сестрата на Теодор се присъединява към него в пустинята, като приема живот в женски манастир и става негова игуменка. Когато майка им идва да ги върне от пустинята, тя от своя страна е убедена да остане в женския манастир като монах. Накрая, братът на Теодор, Пафнутий, също идва в манастира и е постриган.

Веднъж епископът на Панополис помолил свети Пахомий да му построи манастир; Пахомий поверил на Теодор да извърши работата. Някои от братята негодували срещу властта, дадена на Теодор, защото той бил по-млад от много от тях; но свети Пахомий казал: „Теодор и аз изпълняваме една и съща служба за Бога; и той има и властта да заповядва като отец.“ Когато свети Пахомий починал, той оставил свети Теодор да бъде духовен отец на манастирите, които той основал, задача, която той вярно изпълнявал до смъртта си в дълбока старост.

Свети Николай Мистик, патриарх Константинополски (930)

Той бил известен с чистотата и строгостта на живота си. Когато император Лъв VI се оженил за четвърти път (трите му предишни съпруги починали), патриархът го изгонил от църквата. Императорът изпратил патриарха в изгнание и одобрил брака му от делегати на римския папа. Когато императорът починал, Николай бил възстановен на патриаршеския престол и свикал събор през 925 г., на който четвъртите бракове били забранени в Църквата при никакви обстоятелства. Той починал мирно.

TITLEта Мистикос е била давана на някои високопоставени членове на Императорския съвет (вероятно защото са се срещали тайно). Патриархът е бил придворен с тази TITLE, преди да се отрече от света и да бъде постриган за монах.

Забележка: От ранни времена Източната и Латинската църква са се различавали във възгледите си за брака. Латинската църква е смятала и все още смята, че бракът се разтрогва със смърт, така че на теория е допустим произволен брой повторни бракове (гледна точка, която император Лъв се е опитал да използва). Източната църква традиционно се е отнасяла неудобно към всеки втори брак - някои от Отците дори наричат повторния брак на вдовици или вдовци „бигамия“. Въпреки това Източната църква толерира повторния брак (дори след развод) като отстъпка за спасението на онези, които не могат да поддържат самотното състояние.

Благословената Муса Девица (V в.)

„Свети Григорий Двоеслов разказва за нея, че е била едва на девет години, когато пресветата Божия Майка ѝ се явила два пъти, заобиколена от девици, окъпани в светлина. Когато Муса изразила желанието си да бъде включена в бляскавата компания на Небесната Царица, Божията Майка ѝ казала, че ще дойде за нея и ще я вземе в рамките на един месец, като ѝ обяснила как трябва да прекара тези тридесет дни. На двадесет и петия ден Муса легнал в леглото си и на тридесетия ден пречистата и свята Майка отново ѝ се явила, като я извикала с тих глас, на което Муса отговорил: „Ето ме, чакам, моя Госпожо! Готов съм!“, и тя издъхнала. Тя преминала от този живот към вечен живот през пети век.“ (Пролог)

Свети Брендан Пътеводителят, абат на Клонферт (ок. 577 г.)

Той е роден около 484 г. в Трали, Кери, Ирландия. Основава няколко манастира в Ирландия, от които главен е Клуен Ферта Бренаинд (на английски Клонферт) в графство Голуей. Неговите мисионерски и пастирски пътувания го отвеждат на пътешествия до шотландските острови и вероятно до Уелс; по този начин по негово време е известен като „Брендън Пътешественикът“. Той почина в мир.

В началото на девети век, латинска сага, Navigatio Brendani („Пътешествието на Брендан“), го превръща в герой на християнско приключение, включващо пътешествия до непознати земи далеч на запад от Ирландия. Разказът предоставя убедителни доказателства, че ирландски пътешественици са посещавали Америка още през VIII век, преди викингите; но дали самият Свети Брендан е правил тези пътешествия, е спорно.