Деяния 8.40-9.19 (Апостол)

40А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.

1А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника, 2та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим. 3Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето; 4и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? 5А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. 6Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш. 7А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха. 8Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск. 9И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи. 10А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи! 11А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли, 12и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа. 13Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; 14той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име. 15Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. 16И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име. 17Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий. 18И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се; 19а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;

Йоан 6.48-54 (Евангелие)

48Аз съм хлябът на живота. 49Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; 50а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. 51Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. 52Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? 53А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. 54Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.

Свещеномъченик Симеон, сродник Господен (107)

Той беше племенник на Йосиф Обручника и един от Седемдесетте. Когато апостол Яков, първият епископ на Йерусалим, беше убит мъченически, Свети Симеон беше назначен да го замести. Като втори епископ на Йерусалим той управляваше Църквата там до дълбока старост. По времето на император Траян в Палестина избухна гонение както срещу християни, така и срещу евреи; Симеон беше осъден и по двете обвинения и имаше привилегията да умре, подобно на своя Господ, чрез разпятие. Той беше на 120 години.

Свети отец Стефан, игумен на Киевските пещери и епископ на Владимир (1094)

Той бил ученик на Свети Теодосий Киево-Печерски (паметен на 3 май) и станал игумен на Пещерския манастир. След много години вярна служба той станал жертва на интригите на монах срещу него, загубил игуменския си сан и дори бил изгонен от манастира. В Божието време светият монах бил оправдан и посветен на епископ Владимирски. Там той ръководел Църквата в продължение на много години, починал мирно в дълбока старост през 1094 г.

Изгарянето на мощите на Свети Сава I от Сръбския крал от турците (1594 г.)

По време на турската окупация толкова много сръбски християни се събрали около мощите на Свети Сава (в Милешева), молейки за неговото застъпничество, че османският владетел Синан паша се опасявал, че мощите ще станат център на народен бунт. Затова той наредил мощите да бъдат пренесени в Белград и изгорени. Пашата отдавна го няма; светецът продължава да се застъпва за своя народ и за света.