Деяния 8.26-39 (Апостол)

26А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст. 27Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките й съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение, 28връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия. 29А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница. 30Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш? 31Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него. 32А мястото от Писанието, което четеше, беше това: "като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си. 33При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята". 34Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого? 35Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса. 36И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя? 37А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, - може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. 38И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го. 39Когато пък излязоха из водата, Дух Светий слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.

Йоан 6.40-44 (Евангелие)

40Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден. 41Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето. 42И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето? 43Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си. 44Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.

Свещеномъченик Василий, епископ Амасийски и праведна дева Глафира (322)

Лициний е бил съимператор с Константин Велики. При възкачването си на престола той се съгласява да толерира християнството в своите територии, но скоро се обръща към преследване на християните и към различни плътски грехове. Той се влюбва в Глафира, християнска девствена слугиня на императрица Констанция. Когато Глафира казва на Констанция това, императрицата я изпраща в Амасия на Изток за нейна защита. Там тя е приета и защитена от епископ Василий на този град. Лициний разбира къде се крие Глафира и нарежда тя и епископът да бъдат доведени при него като затворници. Войниците, които идват за нея, установяват, че тя вече е мъртва, затова се връщат само с епископ Василий, който е подложен на жестоки мъчения, след което е обезглавен. Тялото му е хвърлено в морето, но с помощта на Божи ангел хората му намират тялото му, изваждат го от морето и го връщат в Амасия.

В Прологът се добавя: „Император Константин събрал армия срещу Лициний, победил го, арестувал го и го изпратил в изгнание в Галия, където той завършил дните си на омраза към Бога.“

Свети Стефан, епископ на Перм (1396)

Като млад мъж той постъпва в монашески живот в манастира „Свети Григорий Богослов“ в Ростов. След като научава, че Пермската земя (по западните склонове на Уралските планини) все още е обзета от езичество, той се изпълва с желание да донесе Евангелието на нейния народ. Започва да изучава езика, създава азбука и превежда богослужебните книги. С благословията на Московския митрополит той тръгва и започва апостолските си трудове. След много трудности и страдания събира общност от кръстени християни, той е посветен на епископ на областта. Веднъж, в напреднала възраст, се завръща в Москва, където почива през 1396 г.