Исаия 1.19-2.3 (6-ти час)

19Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; 20ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят. 21Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! В нея правда обитаваше, а сега - убийци. 22Среброто ти стана на сгурия, виното ти е с вода смесено; 23твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях. 24Затова говори Господ, Господ Саваот, Силният Израилев: о, ще си оттуша над противниците Си и ще отмъстя на враговете Си! 25и ще обърна против тебе ръката Си и като в луга ще очистя от тебе сместа и ще отделя от тебе всичко оловено; 26и пак ще ти поставям съдии, както отпреди, и съветници, както изпървом; тогава ще говорят за тебе: град на правда, вярна столица. 27Сион ще се спаси чрез правосъдие, и обърналите се негови синове - чрез правда; 28а за всички отстъпници и грешници - гибел, и ония, които са оставили Господа, ще бъдат изтребени. 29Те ще бъдат посрамени зарад дъбравите, тъй многожелани от вас, и ще се червят от срам зарад градините, които сте си избрали; 30защото вие ще бъдете като дъб, чийто лист е опадал, и като градина, в която няма вода. 31И силният ще бъде отрепка, а делото му - искра; и ще горят заедно, - и никой не ще угаси.

1Слово, открито във видение на Амосовия син Исаия, за Иудея и Иерусалим. 2И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи. 3И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне.

Битие 1.14-23 (Вечерня)

14И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години; 15да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана. 16И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите; 17и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята, 18да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро. 19Биде вечер, биде утро - ден четвърти. 20И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.) 21И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро. 22След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята. 23Биде вечер, биде утро - ден пети.

Притчи 1.20-33 (Вечерня)

20Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите; 21проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч: 22"докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието? 23Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си. 24Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава; 25и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте. 26Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне, 27кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение. 28Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят. 29Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен; 30задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения, 31затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли. 32Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност; 33но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло."

Свети Лъв, епископ на Катания в Сицилия (ок. 780)

Той е живял по времето на първите гонения срещу светите икони. Роден е в Равена в благородно семейство и е станал епископ на родния си град. Скоро се разпространила славата му като истински пастир на Христовото стадо и той бил избран за епископ на Катания в Сицилия. Както често се случва и днес, градът, макар и номинално християнски, бил обхванат от суеверия и езичество. Светият епископ се заел да отвърне хората от заблудата: с молитвите си той причинил срутването на езически храм и на негово място построил църква, посветена на Четиридесетте мъченици от Себасте. По това време целият остров бил под тираничното управление на маг на име Хелиодор, който използвал всичките си магически умения, за да потиска хората и да се издига. Въпреки че бил пленен по императорска заповед и осъден на смърт, той винаги успявал да избяга от своите похитители благодарение на окултните си умения. Свети Лъв, който се стремял към обръщането на всички, направил всичко възможно, за да обърне магът към Христос, но без резултат. Един ден Хелиодор влезе в църквата по време на Божествената литургия, подигравайки се на Тайнствата на Христос. Светият излезе от олтара и, хвърляйки омофориона си върху подиграващия се, незабавно го лиши от демоничните му сили. Префектът на Сицилия заповяда магът да бъде изгорен жив. Епископ Лъв отиде на кладата заедно с него, но излезе невредим, без дори миризма на огън по себе си, докато Хелиодор беше изгорен до пепел.

Ревността на Свети Лъв в защита на вярата се равняваше на неговата любов и състрадание към бедните и беззащитните, за които той се отдаде безпрестанно с молитви, милостиня и посещения. С молитвите си той възвърна зрението на слепите и изцели парализираните. След неговата кончина светите му мощи, които излъчваха ароматно миро, бяха почитани в църква, която той беше основал в чест на Света Луция.

Свети Бесарион Велики, чудотворец от Египет (466)

„Роден в Египет, Аба Бесарион беше въведен в ангелския живот от Свети Антоний Велики. По-късно той стана ученик на Свети Макарий, основателя на Скетис (19 януари), и след това се отправи да води живот на странник, носен насам-натам от Провидението като птица от вятъра. Цялото му богатство се състоеше в Евангелието, което винаги носеше в ръката си. Живеейки на открито, той търпеливо понасял всички климатични условия, без да се тревожи за жилище или облекло. Укрепен от силата на вярата, той останал незасегнат от всички плътски страсти.

„Когато стигнеше до манастир, където братята водеха общ живот, той седеше и плачеше пред портата. Веднъж един брат му предложи гостоприемство и го попита защо е огорчен. „Не мога да живея под покрив, докато не си възвърна богатството на дома си“, отговори той, имайки предвид небесното наследство, изгубено още от времето на Адам. „Аз съм огорчен, всеки ден съм в опасност от смърт и нямам покой поради огромните си нещастия, които ме задължават да пътувам непрестанно, за да завърша пътя си.“

„Той скиташе четиридесет години, без никога да си легне да спи, и прекара цели четиридесет дни и четиридесет нощи, стоейки напълно буден в един трънлив храст. Един зимен ден, докато вървеше през едно село, той се натъкна на мъртвец. Без да се колебае, той свали собственото си палто и покри тялото. Малко по-нататък той даде туниката си на един беден човек, който трепереше от студ. Един военен офицер, който случайно минавал оттам, видял голия аскет и попитал кой го е съблякъл. „Той!“ отговорил Бесарион, като вдигнал Евангелието. При друг случай той срещнал един беден човек и, като нямал какво да му даде за милостиня, побързал към пазара, за да продаде Евангелието си. Когато ученикът му попитал къде е книгата, той отговорил весело: „Продадох я в послушание към думите, които не преставам да чувам: Иди, продай това, което притежаваш, и дай на бедните“ (Мат. 19:21).

„Чрез този евангелски начин на живот той стана избран съд на благодатта и Бог извърши много чудеса чрез него. Един ден, например, той превърна морската вода в сладка чрез знака на кръста, за да утоли жаждата на своя ученик. Когато последният искаше да запази малко за остатъка от пътуването, той го спря, казвайки: „Бог е тук, Бог е навсякъде!“ Друг път, след като престоя две седмици в молитва с вдигнати към небето ръце, той докара дъжд, достатъчен да напълни дрехата на един жаден брат. После имаше случаи, когато спря слънцето да залезе, докато стигне до килията на един старец, с когото искаше да се срещне; и когато премина по водите на една река. Чрез тези и много други чудеса, извършени от светеца, Бог показа, както направи с Мойсей, Иисус Навин и Илия, че дава на Своите слуги власт дори над природните явления. Чрез силата на Христос той възкреси парализиран, изгони демони и показа, че наистина е „бог“ на земята.

„Когато, достигнал целта си, той беше на път да си възвърне онова небесно обиталище, което беше търсил през всичките си скитания, той каза на онези около него: „Монахът трябва, като херувимите, да бъде само очи.“

„В отговор на брат, който попитал какво трябва да прави монах, живеещ в общност, той отговорил: „Мълчи и не се меряй.“ Наистина, така дори сред хората човек може да получи благодатта на великите отшелници.“ (Синаксар)

Тридесет и четири свети мъченици от манастира Валаам (1578)

Тези тридесет и четири почитаеми отци от Манастира на Преображението във Валаам на езерото Ладога бяха избити от група новоповярвали в лутеранството, които обсадиха манастира и се опитаха да принудят братята да се отрекат от православната вяра.