Исаия 1.1-20 (6-ти час)

1Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия. 2Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене. 3Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира. 4Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, - върнахте се назад. 5Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало. 6От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей. 7Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло - като след разорение от чужденци. 8И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град. 9Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора. 10Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски! 11За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам. 12Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми? 13Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване! 14Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося. 15И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни. 16Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; 17научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. 18Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля. 19Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; 20ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.

Битие 1.1-13 (Вечерня)

1В начало Бог сътвори небето и земята. 2А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. 3Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. 4Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. 5Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един. 6И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.) 7И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. 8Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори. 9И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.) 10Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро. 11И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. 12И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. 13Биде вечер, биде утро - ден трети.

Притчи 1.1-20 (Вечерня)

1Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски, 2за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума; 3за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота; 4да се даде на прости разумност, на юноша - знание и разсъдливост. 5Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети, 6за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки. 7Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука. 8Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си, 9защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти. 10Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй; 11ако кажат: "дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина, 12жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб; 13да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка; 14ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни", - 15синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им, 16защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат: 17не напразно се разпъва мрежа пред птици. 18Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си. 19Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил. 20Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;

Апостолите Архип и Филемон от Седемдесетте и мъченицата Афия

Архип беше син на светиите Филемон (22 ноември) и Афия (15 февруари) и, подобно на тях, беше ученик на апостол Павел, който го нарича „наш съратник“ (Фил. 2). Той и баща му проповядвали Евангелието в Колоса, а Архип вероятно служил като свещеник в църквата, която се събирала в дома на семейството му (Колос. 4:17). Ревността на Архип в проповядването на Евангелието на Христос толкова разгневи езичниците, че те го хванаха и го заведоха пред управителя Андрокъл. Когато светецът отказа да принесе жертва на Артемида, той беше съблечен, бит, измъчван по различни начини и накрая убит с камъни.

Нашата преподобна майка Филотея от Атина (1589)

„Тази ярка звезда на милосърдието изгря в мрачните дни на турското робство, за да излее Божията милост върху потиснатия народ на Атина и да поведе много застрашени души по пътя на правдата.“ (Синаксарион)

Тя е родена през 1528 г. в знатното семейство Венизелу, като чудотворно отговор на дългогодишната молитва на майка си. Въпреки че още в детството си проявява любов към аскезата и молитвата, тя е много търсена като богата наследница и на дванадесетгодишна възраст се омъжва за груб и жесток мъж. Тя търпи неговото лошо отношение с достойнство и се моли ежедневно за неговото обръщане. След три години бруталният съпруг умира и Филотея се посвещава изцяло на живот на молитва и пост, живеейки като отшелница, макар и все още в родителския си дом. Когато родителите ѝ умрели десет години по-късно, тя използвала цялото си състояние, за да основе манастир. Проектът му ѝ бил даден във видение от апостол Андрей и той бил посветен на него. Наред с манастира тя основала болница, приют за бедните и училища, където момчетата и момичетата да получават християнско образование, нещо, което очевидно не се осигурявало от турските владетели.

Веднага след като манастирът беше започнат, тя пое монашески обет под името Филотея, и тя, нейните слугини и много млади жени от града станаха първите монахини там. Филотея продължила да проявява безгранично състрадание към бедните и болните, които посещавала и грижела. Тя била толкова щедра в даването на милостиня, че неведнъж манастирът оставал без храна или други жизнени необходимости, и сестрите започнали да се оплакват от нея. Но всеки път неочаквано се появявали големи дарения, които спасявали общността от глад.

Филотея предлагала убежище и приют на християнски робини, които бягали от господарите си, за да запазят вярата и целомъдрието си. Това разгневило турците, които обградили манастира, хванали Филотея и я завели пред съдията. Казали й да се отрече от Христос или да умре, а когато тя отказала, била осъдена на смърт; но някои влиятелни атински гърци успели да се застъпят за нея и да постигнат освобождаването й.

Веднага след освобождаването си тя удвои молитвите си, апостолските си усилия и делата си на милосърдие и скоро получи дара да върши чудеса и изцеления. Толкова много ученици дойдоха да се присъединят към нея, че тя основа втори манастир. Нарастващото й влияние предизвика омразата на някои от турците, които една нощ нахлуха в манастира и я пребиха жестоко, оставяйки я полумъртва. Тя понесе последиците от раните си търпеливо и след кратко време предаде душата си на Бога през 1589 г.

Двадесет години след нейното погребение от гроба й започна да се разпространява прекрасен аромат. Нейните скъпоценни мощи, почитани в катедралата в Атина, остават нетленни и до днес.