Марк 16.9-20 (3-то утринно Евангелие)

9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

Ефесяни 4.1-6 (Апостол)

1И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, 2с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов 3и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира. 4Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; 5един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, 6един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.

Лука 10.25-37 (Евангелие)

25И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? 26А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш? 27Той отговори и рече: "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си". 28Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив. 29Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен? 30Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. 31Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. 32Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. 33Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, 34и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. 35А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя. 36И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? 37Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.

Свети мъченик Платон (266)

Той живял в Анкира Галатийска по време на управлението на император Максимиан. Арестуван за открито изповядване на вярата си в Христа, той бил подложен на много жестоки мъчения и, отказвайки след всяко мъчение да се поклони на идолите, накрая бил обезглавен.

Свети мъченик Роман и светото дете, което се обяви за Христа (305)

„Свети Роман бил дякон и екзорсист в църквата в Кесария в Палестина. Той се оказал в Антиохия през 303 г., когато били публикувани указите на император Диоклециан за общо преследване на християните. Той не можел да понесе да види толкова много християнски мъже, жени и деца, които се отричат от вярата си в истинския Бог от страх от страдание. Когато отишли да принесат жертва на идолите, той се затичал, обзет от ревност за правда, викайки с висок глас „срам за тях“. Веднага бил арестуван и отведен пред градския префект. Той се изправил пред разпит смело и за да докаже глупостта на езическия култ, поискал да доведат дете, избрано произволно от тълпата на площада. Роман попитал момчето дали е по-разумно да се покланя на единствения Бог и Създател на света или на многото богове на езичниците. Показвайки се по-мъдър от езичниците, детето без колебание решило да избере Бога на християните. Префектът изпаднал в ярост, че е бил изложен на нелепост, и наредил младият изповедник да бъде подложен на мъчения.“ далеч в присъствието на майка си. Детето издържало мъките без да трепне, но казало на майка си, че е жадно и иска да пие. „О, скъпи мой сине“, отвърнала възхитителната жена, „не пий тленна и временна вода, но запази смелостта си, за да пиеш жива и вечна вода в Божието царство!“ Детето било обезглавено, а свети Роман бил осъден на изгаряне до смърт. Той приел присъдата с радост и с сияещо лице бил отведен несъпротивително на кладата. Тъй като императорът бил в града, палачите изчакали решението му, преди да запалят огъня, и доблестният мъченик възкликнал при забавянето: „Къде е огънят, който е приготвен за мен?“ Но екзекуцията била отложена, за да може той да бъде доведен лично пред императора. Осъзнавайки, че християните се радват на смъртта на мъченик като вход към вечния живот, тиранът искал да увеличи страданията на Христовия атлет, като отложи момента на освобождението. Той заповядал на палачите да откъснат езика му, който Роман доброволно предложил, и той по чудо продължил да хвали Бога и да насърчава верните, след като бил отрязан. След това мъчение той бил затворен за дълго време във вериги до рождения ден на императора. Това се празнувало в цялата империя и било обичайно да се освобождават затворниците. Но Роман не бил освободен; със смачкани крака в кладата, той бил тайно удушен в тъмницата си и така получил украшението на мъченичеството, както желаел.“ (Синаксарион)

Свети новомъченик Анастасий Епирски (1750) и Даниил, когото той обърна във вярата

Анастасий и сестра му били гръцки селяни, живеещи в Епир под османско владичество. Един ден през селото им минала група турци, водени от Муса, син на местния паша (управител). Муса бил поразен от красотата на сестрата на Анастасий и се опитал да я залови, но Анастасий се хвърлил върху турците и се борил с тях достатъчно дълго, за да може сестра му да избяга. Бащата на Муса арестувал Анастасий и го довел пред себе си и, впечатлен от смелостта му, се опитал да го обърне към исляма с много средства: заплахи, побоища и предложения за светски почести; но Анастасий устоял и бил хвърлен в затвора.

Муса бил трогнат от начина, по който Анастасий понасял всички тези изпитания и изкушения, и искал да научи повече за вярата, която го крепила. Отишъл тайно в килията на Анастасий, надникнал вътре и видял двама млади мъже с блестяща на вид с затворника. Те изчезнали веднага щом Муса влязъл. Анастасий казал на Муса, че това са ангели, които пазят и помагат на всеки християнин, особено когато страда за Христос. Той също така обяснил по прост начин Евангелието на Иисус Христос, което позволява на Неговите последователи да не ценят светските неща. Муса, дълбоко трогнат, се хвърлил в краката на Анастасий и поискал да стане християнин. Анастасий му казал да изчака до подходящия момент, защото обръщането му във вярата ще накара баща му да преследва всички християни, които са под негова власт. Няколко дни по-късно, през 1750 г., Анастасий бил обезглавен по заповед на пашата.

Скоро след това Муса посетил гробницата на свети мъченик и получил видение на Анастасий, който му се явил обгърнат от светлина и го подтикнал да продължи по пътя към Христос. Муса избягал от владенията на баща си на Пелепонес, където получил напътствия във вярата от възрастен аскет. След това пътувал до Венеция, за да бъде кръстен, без да се страхува от отмъщение от турците. С течение на времето станал монах на Корфу, получавайки монашеското име Даниил. Там живял в аскетизъм, но в него нараствало желанието да вкуси мъченичество за Христос, затова пътувал до Константинопол, за да обяви обръщането си във вярата на мюсюлманите. Но християните там го разубедили, знаейки, че обръщането във вярата на такъв виден турчин, ако се разбере, би довело до отмъщение срещу християните. Свети Даниил се завърнал на Корфу, където основал църква в чест на свети Анастасий и починал в мир.