Галатяни 1.3-10 (Апостол)

3благодат вам и мир от Бога Отца и от Господа нашего Иисуса Христа, 4Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на Бога и Отца нашего, 5Комуто слава вовеки веков. Амин. 6Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие; 7не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. 8Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде. 9Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде. 10У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб.

Лука 9.37-43 (Евангелие)

37А на следния ден, когато те слязоха от планината, посрещна Го много народ. 38И ето, някой от народа извика: Учителю, моля Те, погледни на сина ми, понеже едничък ми е: 39прехваща го дух, и той изведнъж закрещява, и го сгърча тъй, че се запеня; и, мъчейки го, едвам го напуща; 40аз молих Твоите ученици да го изгонят; ала те не можаха. 41Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. 42А когато той още идеше, бесът го повали и почна да го тръшка; но Иисус запрети на нечистия дух, и изцери момчето, и го предаде на баща му. 43И всички се смаяха пред Божието величие. Когато пък всички се чудеха на всичко, що правеше Иисус, Той рече на учениците Си:

Нашият преподобни отец Григорий Чудотворец, епископ Неокесарийски (ок. 275 г.)

Той е роден в видно езическо семейство в Неокесария, където християнството по онова време е почти непознато. Въпреки това Григорий открива и приема Христовата вяра в ранна възраст. Родителите му го обучават в най-добрите училища по онова време в Атина, Александрия и Бейрут; той и брат му прекарват пет години в обучение при великия Ориген, въпреки че Синаксарионът бързо отбелязва: „Те обаче притежават достатъчно проницателност, за да избегнат някои грешки, в които Ориген е бил подведен от прекомерната смелост на своите разсъждения за Божиите тайни.“

Отхвърляйки много изкушаващи предложения за светско положение, Григорий се оттеглил в пустинята, за да живее в аскеза. Архиепископът на Амесия обаче, запознат с неговата святост и способности, го ръкоположил за епископ на Неокесария против волята му и Григорий в послушание поел неговия престол на около тридесетгодишна възраст.

Когато той влязъл в града като епископ, в него имало само седемнадесет християни. Чрез неуморните и изпълнени с благодат проповеди на светеца и чрез постоянния поток от чудеса, които извършил там, той довел толкова много хора до вярата, че когато починал, само седемнадесет от жителите на града останали езичници.

Безбройните чудеса на епископ Григорий били толкова известни, че той станал известен на всички като Чудотворец. Веднъж Пресвета Богородица му се явила заедно със Свети Йоан Богослов и му разкрила директно божествени тайни, благодат, дадена на малцина. Дори неговите хулители го нарекли втори Мойсей. Той починал в мир през 275 г.

Свети отец Лонгин (4 или 5 век)

„Нашият свети отец Лонгин е живял в египетските пустини през четвърти или пети век. Сред другите му поговорки са следните: Мъртвецът не съди никого и същото е и със смирения човек.“ На някой, който искал да отиде да живее в изгнание, той отговарял: „Ако не пазиш езика си, няма да можеш да живееш в изгнание, където и да отидеш.“ На някой друг, който искал да живее в уединение, той казвал: „Ако не упражняваш добродетелите сред хората, още по-малко ще можеш да го правиш в уединение.“ Чрез живота и думите си той учил любовта към смирението като превъзхождаща всички дела на аскезата, казвайки: „Постът смирява тялото, бдението очиства ума, а безмълвието води до скръбта, която кръщава човека наново и го очиства от всеки грях.“

На него дължим и известната поговорка: „Пролей кръвта си и приеми Духа.“ (Синаксарион)

Нашата Света Майка Хилда, игуменка на Уитби (680)

Благородна роднина на Свети Едуин, крал на Нортумбрия (поменан на 12 октомври), Хилда е кръстена в ранна възраст чрез проповедите на Свети Паулин, един от първите мисионери, изпратени от Рим на Британските острови. На тридесет и три години тя се отказва от света и се завръща в монашески живот. Първоначално тя се стреми да влезе в манастир близо до Париж в Галия, но е повикана обратно в родината си от Свети Айдан, епископ на Линдисфарн (31 август), който, разпознавайки вече очевидните ѝ духовни дарби, я назначава за игуменка на малък манастир. Тъй като даровете ѝ на проницателност и духовно напътствие стават все по-широко известни, тя ръководи по-големи манастири, като накрая основава манастира Уитби през 657 г. Светицата прекарва следващите тридесет и три години в управлението на манастира, който се превръща в фар на християнския живот в Британските острови и извън тях. Манастирът е необичаен по съвременните стандарти, тъй като се състои както от женски, така и от мъжки монашески дом, с майка Хилда като духовен глава и на двата. Общността се превърнала в тренировъчна площадка за свещеници и епископи, които продължили да разпространяват Евангелието на Христос в цяла Великобритания.

Простолюди, крале и самият епископ Ейдън редовно идвали при нея за духовни съвети и още приживе тя била смятана за Майката на страната си. През последните шест години от живота си тя била измъчвана от непрестанна пареща треска, но продължила святото си дело неуморно до смъртта си през 680 г. В момента на смъртта си Света Бегу, в друг манастир, била събудена от видение на душата на Хилда, която била възнесена на небето от група ангели.

Синаксарионът заключава: „Света Хилда, подобно на своите съвременнички Света Етелдреда (23 юни) и Света Ева (25 август), принадлежи към онази монашеска група от жени с кралски произход, които са упражнили формиращо влияние в Английската църква през седми век, но тя е и рядък пример за духовна Майка, получила от Бога дара да ръководи не само монахини, но и монаси и епископи; защото в Господ Иисус няма нито мъжки пол, нито женски, а ново творение (Гал. 3:28).“

Свети отец Никон Радонежски (1426 г.)

Той е роден през 1350 г. в град Юриев-в-полето, между Ростов и Радонеж. В много ранна възраст той търси Свети Сергий Радонежки, търсейки да стане негов ученик; но светецът го настанява в друг манастир, където скоро става известен като „любящ послушанието“ заради смирението и безкористността си. Накрая, когато е на около тридесет години и е ръкоположен за свещеник, той успява да отиде в Радонеж, където Свети Сергий, осъзнавайки напредналото му духовно състояние, прави Никон свой килиен настоятел. След смъртта на Свети Сергий, братята единодушно избират Никон за свой игумен. През 1408 г. Свети Никон е предупреден чрез явление, че манастирът ще бъде разграбен от татари, затова той и монасите му бягат с манастирските книги и свещени съдове. Когато се връщат, установяват, че манастирът е изгорен до основи. Започвайки веднага работа, те построяват нов манастир през следващите няколко години. През 1422 г. мощите на Свети Сергий, които по чудо са били запазени по време на татарското нападение, са били поставени в новата манастирска църква.

Синаксарът завършва така: „Пълен с години и вече пренесен духом в Небесното Царство, свети Никон каза на учениците си: „Заведете ме оттук в светлия храм, приготвен за мен по молитвите на моя духовен отец. Не искам да оставам повече тук долу!“ След като се причастявал със светите Тайни и благословил един по един братята си, той извикал: „Душо моя, приближи се с радост към мястото, което е приготвено за твоя покой. Приближи се с радост, защото Христос те зове!“ След това заспал в мир. Положен е срещу гроба на свети Сергий. Оттогава той често се явява със свети Сергий, за да изцелява болните или да защитава Лаврата на Света Троица в моменти на опасност.“