2 Коринтяни 1.8-11 (Апостол)

8Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем. 9Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите, 10Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави, 11като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас.

Лука 5.27-32 (Евангелие)

27След това Иисус излезе и видя едного митаря, на име Левий, който седеше на митницата, и му рече: върви след Мене. 28И той, като остави всичко, стана и тръгна след Него. 29И приготви за Него Левий у дома си голяма гощавка; и там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях. 30А книжниците и фарисеите роптаеха и казваха на учениците Му: защо ядете и пиете с митари и грешници? 31А Иисус им отговори и рече: здравите нямат нужда от лекар, а болните; 32не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

Светите мъченици Карп и Папил, заедно с Агатодор и Агатоника (251)

Свети Карп беше епископ на Тиатира, а Папил – негов дякон. По времето на император Деций и двамата бяха арестувани като християни и подложени на мъчения. Агатодор, техният слуга, и Агатоника, сестрата на Папил, доброволно ги последваха и също изповядаха Христос. След много страдания и четиримата бяха обезглавени.

Света мъченица Злата (Хрисе) (1796)

„Родена в село Слатина в Меглинския край [на България], в семейство на бедни селяни, които имали още три дъщери, Света Злата била кротка и набожна девойка, мъдра с Христовата мъдрост и златна („злата“ означава „злато“) не само по име, но и в своето богобоязливо сърце. Когато един ден Злата излязла да набере вода, няколко безсрамни турци я хванали и я отвели в дома си. Когато един от тях я принуди да приеме исляма и да стане негова съпруга, Злата отговори безстрашно: „Вярвам в Христос и познавам само Него като моя младоженец; никога няма да Го отрека, дори и да ме подложите на хиляди мъчения и да ме разкъсате на парчета.“ Тогава пристигнаха родителите и сестрите ѝ и ѝ казаха: „О, дъще наша, помилуй себе си и нас. Отречи се публично от Христос, за да можем всички да бъдем щастливи. Христос е милостив; Той ще прости греха ти, извършен под натиска на живота.“ Бедните й родители и роднини плакаха горчиво. Но героичната душа на Злата не се поддаде на дяволското изкушение. Тя отговори на родителите си: „Когато ме принуждавате да се отрека от Христос, истинския Бог, вие вече не сте ми родители или сестри; аз имам Господ Иисус Христос за баща, Божията Майка за майка, а за братя и сестри – светиите.“ Тогава турците я хвърлиха в затвора, където тя лежа три месеца, и всеки ден я извеждаха и я биеха с камшици, докато кръвта ѝ се лееше на земята. Накрая я обесиха с главата надолу и запалиха огън, за да я задушат с дима. Но Бог беше със Злата и й даде сила в страданията й. Накрая я обесиха на дърво и я нарязаха на малки парчета. Така тази мъченица-девица предаде душата си в Божиите ръце и влезе в царството на Рая през 1796 г. Части от мощите й бяха отнесени от християни в домовете им, за да им носят благословение.“ (Пролог)

-- -