Филипяни 3.8-19 (Апостол)

8Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа, 9и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра; 10за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му, 11та дано някак достигне възкресението на мъртвите. 12Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса. 13Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене, 14тичам към целта - към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса. 15Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие. 16Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило. 17Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас. 18Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; 19техният край е погибел, техният бог - коремът, а славата - в срама им; те мислят за земното.

Лука 7.31-35 (Евангелие)

31Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат? 32Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. 33Защото дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има. 34Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. 35И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.

Свети Симеон Новият Богослов (1022)

Като млад мъж той става монах в Студитския манастир в Константинопол; по-късно става игумен на манастира „Св. Мамас“, също в Константинопол. След живот на голям аскетизъм, включващ много изпитания, критики и страдания, той почива в мир. (Почива на 12 март, но тъй като този ден винаги попада по време на Великия пост, празникът му се чества днес. ) Неговото учение за способността на душата да влезе директно в общение с Бога в този живот предизвиква известна съпротива по негово време, а титлата „Нов Богослов“ не винаги се използва в положителен смисъл. Неговите опитни, мистични учения са здраво вкоренени в неговата доктрина за Църквата: неговите писания съдържат много силни утвърждения за централната роля на участието в Тайнствата в нашата борба за спасение. Той е автор на много възвишено красиви проповеди, писания и химни, като редица от тях са в римиран стих. Заедно със Св. Йоан Богослов и Св. Григорий, патриарх на Константинопол, той е един от само тримата, които Църквата официално е нарекла „Богослов“.

Светите мъченици Пробус, Тарах и Андроник (304)

И тримата са претърпели мъки по времето на царуването на Диоклетиан. Въпреки че са родени на три различни места, тримата са били разкрити като християни в Помпейополис в Киликия, арестувани заедно и доведени пред управителя Нумериан Максимус. Тарах е бил на шестдесет и пет години по време на ареста си, но неговите похитители не са проявили никакво уважение към възрастта му, измъчвайки го толкова жестоко, колкото и останалите. И тримата незабавно и смело са изповядали вярата си и са били подложени на много жестоки мъчения, по време на които Пробус е казал на Максимус: „Това кръвопролитие е масло и парфюм, с които да се помажа с радост за по-нататъшни състезания.“ В един момент преследвачите насилствено натъпкаха устата на Андроник с месо и вино, които бяха принесени в жертва на идолите, мислейки, че по този начин печелят победа. Андроник само се подиграваше на тях, обяснявайки, че само умишленото отстъпничество носи поражение на християнина.

Накрая Максимус заповяда да ги заведат в театъра и да ги хвърлят на дивите зверове за забавление на народа. Въпреки че зверовете току-що бяха разкъсали други на парчета, те не докоснаха светите мъченици, а си играеха и се ласкаеха около тях: свирепа мечка облизваше раните им, а лъвица си играеше нежно около Тарах. Виждайки това, мнозина от тълпата повярваха в Христос и осъдиха управителя. Разяреният Максимус заповяда на войниците си да влязат в арената и да разкъсат тримата на парчета. Трима християни, които бяха станали свидетели на зрелището, дойдоха през нощта, за да вземат телата им, но не можаха да разпознаят мощите на мъчениците среди общата касапница. Когато се помолиха за божествена помощ, над телата на тримата светии се появиха три светлини и те бяха погребани с почести в планинска пещера.