Няма пост
26Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни; 27ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; 28Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, - 29та никоя плът да се не похвали пред Бога.
6Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят, 7а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, 8която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата. 9Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".
21И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете. 22Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете? 23Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят. 24Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си. 25Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало. 26Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света. 27Не разбраха, че им говореше за Отца. 28А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря. 29Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно. 30Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
15Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума. 16И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице; 17затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? 18Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци? 19покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий. 20И казва им: чий е този образ и надпис? 21Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу. 22И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.
„От младостта си той се посвети на Христос с цялото си сърце, освобождавайки се от две тежки бремена: бремето на богатството и бремето на плътта. От първото се освободи, като раздаде всичките си имоти на бедните и нуждаещите се, а от второто – чрез строг пост. Така той изцели себе си и беше способен да изцелява другите. Безстрастен и изпълнен с благодатта на Светия Дух, Еумениус сияеше с блясък, който не можеше да бъде скрит, както е писано: „ Град, разположен на хълм, не може да се скрие“ (Мат. 5:14), и така свети Еумениус не можеше да се скрие от света. Като го видяха, хората го избраха за свой епископ в Гортина. Като епископ той пасеше Христовото стадо като добър пастир. Той беше баща за бедните, богатство за нуждаещите се, утеха за наскърбените, изцеление за болните и чудотворец -творец. Той извършил много чудеса чрез молитвите си: убил отровна змия, изгонил демони, изцелил много болни и направил това не само в родния си град, но и в Рим и в Тебаида. В Тебаида той донесъл дъжд от Бога във време на суша и там накрая завършил земния си път и влязъл във вечното присъствие на своя Господ. Той живял и творил през VII век.” (Пролог)
Тя живяла по времето на император Адриан в град Промисея във Фригия. Въпреки че била християнка, тя била робиня на езически благородник на име Тертул. За да отпразнува рождения ден на сина си, Тертул заповядал на цялото си домакинство да отиде в езически храм и да принесе жертва на идолите; но Ариадна останала у дома, молейки се на единствения истински Бог. Това разярило Тертул, който я пребил, хвърлил я в затвора, а след това я изгонил от дома си. Той бързо променил решението си и изпратил слугите си да я върнат. Когато Ариадна видяла, че преследвачите й се приближават, тя коленичила до голям камък и се помолила. Камъкът се разцепил и я скрил. В този момент Синаксарионът разказва, че около камъка се появиха ангели, носещи копия, и прогониха преследвачите ѝ. Прологът разказва, че слугите, неспособни да намерят Ариадна, се скараха помежду си, стигнаха до сбиване и загинаха един от ръцете на друг.