2 Коринтяни 11.5-21 (Апостол)

5Но аз мисля, че в нищо не съм по-долен от върховните апостоли; 6ако и да съм прост в речта, в знанието не съм. Но ние навсякъде и по всичко сме ви добре известни. 7Сгреших ли, че унижавах себе си, за да въздигна вас, понеже даром ви проповядвах благовестието Божие? 8Други църкви обрах, като получих от тях издръжки, та вам да служа; и докато бях у вас, ако и да бях в оскъдица, никому не дотегнах, 9защото оскъдицата ми удовлетвориха братята, дошли от Македония; та и във всичко се пазих и ще се пазя, да ви не бъда товар. 10По истината Христова, що е в мене, ще кажа, че тая похвала няма да ни се отнеме в страните Ахайски. 11А защо постъпвам тъй? Затова ли, че ви не обичам? Знае Бог! Но което правя, ще правя, 12за да пресека повода на ония, които търсят повод, та в онова, за което се хвалят, да се окажат като нас. 13Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли. 14И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, 15та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им. 16Казвам пак: никой да ме не смята за безумен; ако ли не, поне като безумен ме приемете, та и аз колко-годе да се похваля. 17Което казвам с такова самоуверено хвалене, не го казвам по Господа, а като че ли в безумие. 18Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз. 19Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните: 20вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой се превъзнася, ако някой ви бие по лице. 21За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз.

Марк 4.1-9 (Евангелие)

1И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето. 2И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше: 3слушайте: ето, излезе сеяч да сее; 4и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха. 5Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока; 6а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод. 8И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто. 9И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!

Мъчениците София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов, в Рим (137)

София била вдовица в Рим по времето на император Адриан и отгледала трите си дъщери във вярата. Когато четиримата били доведени пред преследвачите, Вяра била на дванадесет години, Надежда – на десет, а Любов – на девет. Наредени да принесат жертва на богинята Артемида, всички те смирено отказали. И трите дъщери били измъчвани, а след това екзекутирани пред очите на майка си. София погребала телата им и оплакала гроба им три дни и три нощи, след което заспала в мир. Заради непоколебимостта си и солидарността с страданията на дъщерите си тя се счита за мъченица заедно с тях. София означава „мъдрост“ на гръцки; имената на трите дъщери на гръцки са Пистис, Елпис и Агапе; на руски – Вера, Надежда и Любов. Те са изобразени на много икони.

Светият ни отец Ламберт, епископ на Маастрихт (705)

Той е роден в благородно семейство в Маастрихт (в днешна Холандия). Когато неговият духовен отец, епископ Теодард, е убит през 671 г., Свети Ламберт е избран за епископ на Маастрихт въпреки младостта си. Той е обичан от паството си заради своята святост, аскетични подвизи и милостиня, но е изгонен от епископската си катедра през 675 г., след като неговият покровител, крал Хилдерик II, е убит. Той се оттеглил в манастира в Ставело, където живял седем години като един от братята, без да претендира за никакви привилегии въпреки длъжността си. Веднъж, като станал да се моли през нощта, той случайно нарушил монашеското мълчание. Абатът призовал виновния да изкупи вината си, като стои бос в снега пред кръста пред манастирската църква. На сутринта абатът бил потресен, когато видял епископа да стои бос, покрит със сняг, пред кръста, с блестящо лице. Абатът се опитал да се извини, но Ламберт отговорил, че за него е чест да служи на Бога като апостолите, в студ и голота.

Когато крал Пепин от Херистал взел властта през 681 г., той възстановил Ламберт на епископската му катедра, въпреки желанието на светеца да остане в неизвестност. Светият епископ поднови пастирските си усилия с енергия, посещавайки най-отдалечените енории и проповядвайки Евангелието на езичниците, които все още обитаваха района, въпреки опасността и заплахите. Но когато крал Пепин се разведе с жена си и я замени с наложницата си Алпаис, Свети Ламберт беше единственият епископ, който се осмели да го изобличи. Заради това той си навлече гнева на Алпаис, която нареди да бъде убит. Убийците му изпълниха злата си поръчка, въпреки че над скромното жилище, където той пребиваваше, видяха да блести кръст.

Свети Ламберт е един от най-обичаните светци в Нидерландия и Белгия, където много енорийски църкви са посветени на него. Мощите му се намират днес в белгийския град Лиеж.