Филипяни 3.1-8 (Апостол)

1Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно. 2Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжеобрязване, 3защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса, и не на плътта се уповаваме, 4макар че аз мога да се уповавам и на плътта. Ако някой друг мисли да се уповава на плътта, то още повече аз, 5обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон - фарисеин, 6по ревност - гонител на Божията църква, по правдата на закона - непорочен. 7Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда. 8Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа,

Лука 7.17-30 (Евангелие)

17Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност. 18И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това. 19Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 20А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 21А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение. 22И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува; 23и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене. 24След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? 25Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати. 26Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27Този е, за когото е писано: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе". 28Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него. 29И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана; 30а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.

Светият ни отец Йоаникий Велики, отшелник на планината Олимп (846)ALT_TITLE: Преподобен Йоаникий Велики

Роден е във Витиния в селско семейство. Работил е като свинар, след което става офицер в императорската армия, където се отличава в войната срещу българите до такава степен, че император Константин VI иска да го вземе в личната си служба. „Но гледката на кланетата и ужасите на войната му е показала суетата на този живот. Той помолил императора за разрешение да се оттегли от службата, за да води невидима война в редиците на ангелската армия“ (Синаксарион). В следващите години той пътувал много, понякога живеел като отшелник, понякога в манастири, неведнъж основавал монашеска общност. Където и да отивал, живеел в тишина, уединение и строг аскетизъм. Бил известен с духовните си съвети, своите пророчества, многобройните си чудеса за изцеление на телесни и духовни недъзи, както и с приятелството си с животните. Веднъж един монах, който се съмняваше в чудесата на светеца, седеше на трапезата с него, когато голяма мечка нахлу при тях. Йоаниций повика мечката и тя дойде и легна при краката му; след това той й каза да легне при краката на уплашения си гост и каза: „При сътворението си животните гледаха с почит на човека, който е създаден по образа на Бога, и той не се страхуваше от тях. Сега се страхуваме от тях, защото сме престъпили Божиите заповеди. Ако обичаме Господ Иисус и спазваме заповедите Му, никое животно няма да може да ни навреди.“ Монахът си тръгна силно поучен.В последните години от живота на Йоаникий, когато той беше на около деветдесет години, император Теофил потърси неговия съвет относно почитането на иконите. Отговорът на светеца беше категоричен: „Който откаже дължимата почит на образите на Христос, на Божията Майка и на светиите, няма да бъде приет в Царството Небесно, дори и да е живял иначе безупречен живот.“

Веднъж Йоаникий пътува до Константинопол, за да помогне на патриарха по някои въпроси, свързани с реда в Църквата. Когато се върна в своята скитска колиба, откри, че някои завистливи монаси я бяха подпалили. Въпреки че знаеше кои са те, той се обърна към тях с доброта и ги покани да споделят с него малко храна, която беше успял да спаси от огъня. Той не се опита да възстанови скита си, но, приемайки пожара като знак за предстоящото си напускане на този живот, той пътува до манастира Антидион, където за пръв път беше встъпил в монашеския живот, и там, след като предсказа деня на смъртта си, почина в мир. В момента на смъртта му монасите от планината Олимп видяха огнен стълб, издигащ се от земята към небето.

Мощите на светеца са били източник на много чудеса. Черепът му се съхранява и почита в манастира „Пантократор“ на Атон. Широко използваната молитва „Надеждата ми е Отецът; прибежището ми е Синът; защитата ми е Светият Дух; О, Света Троица, слава на Тебе!“ се приписва на Св. Йоаникий.