Филипяни 2.24-30 (Апостол)

24и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас. 25Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми, 26понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен. 27Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб. 28Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен. 29Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет, 30понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.

Лука 6.46-7.1 (Евангелие)

46И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам? 47Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича. 48Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. 49А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум.

Светите мъченици епископ Ацепсимас, свещеник Йосиф и дякон Аиталас (378-379)

Персийският цар Шапур II провеждал жестоко преследване на християните в царството си в продължение на тридесет и седем години. В последните години на това преследване той дал на магьосниците си правомощия да измъчват и убиват всеки християнин, който не се отрече от вярата си. Ацепсимас, възрастният и свят епископ на Пака, бил арестуван заедно със свещеника Йосиф и дякона Аиталас. Всички не само отказаха да се отрекат от Христос, но смело проповядваха за Него пред магьосниците и царя. Разгневеният цар ги подложи на жестоки изтезания, а след това, като последна унижение, взе в плен всички местни християни и ги принуди да убият с камъни собствените си пастири.

С тяхното мъченичество голямото преследване в Персия приключило.

Светата девица мъченица Уайнфрид от Трефиннон (Холиуел), Уелс (VII в.)

„Света Уайнфрид (на уелски, Гвенфреви) беше девица от благородно потекло, която живееше в Северна Уелс през VII век. Племенница и духовна дъщеря на Свети Беуно (21 април), след смъртта му тя влезе в манастира Гвитерин, където живееше под духовното ръководство на Свети Елерил. Синът на съседен вожд, на име Карадок, обзет от нечиста страст, я преследва и й отсече главата с меч. Мястото, където падна главата й, стана известно като Трефиннон или Холиуел, поради появата на лечебен извор за онези, които биха пили от водите му с вяра. Холиуел остава и до днес важно място за поклонение в Британия.“ (Синаксарион)---