Ефесяни 5.25-33 (Апостол)

25Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея, 26за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото; 27за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна. 28Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича. 29Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ - църквата, 30понеже ние сме членове на тялото Му - от плътта Му и от костите Му. 31"Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът". 32Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата. 33Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си.

Лука 4.1-15 (Евангелие)

1Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята; 2там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня. 3И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб. 4А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие. 5И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време. 6И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам; 7ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. 8Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи". 9И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу; 10защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят; 11и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си". 12Иисус му отговори и рече: казано е: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего". 13И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време. 14И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна. 15Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.

Свети Григорий Просветител, епископ на Армения (325/335)

Той бил благородник, роднина на императорските династии на Персия и Армения. Когато тези две династии влезли във война помежду си, Григорий се оттеглил в Кесария в Кападокия, където чул проповядването на Евангелието и повярвал в Христа. Там той също се оженил и имал двама сина. След смъртта на съпругата си той се върнал в родината си и служил при двора на Тиридат, цар на Армения. Когато царът открил, че Григорий е християнин, подложил светеца на много мъчения, като накрая го хвърлил в яма, пълна с кал и отровни влечуги. Но Григорий по чудо остана жив в ямата в продължение на четиринадесет години, през които една вдовица тайно се грижеше за нуждите му. Цар Тиридат, който все още жестоко преследваше християните в земята си, накрая полудя и стана като диво животно. В сън на сестрата на царя бе казано, че брат ѝ ще възвърне разсъдъка си едва когато Григорий бъде освободен от ямата. Това бе направено, и Григорий изцели и кръсти своя гонител. По молба на царя Григорий е назначен за епископ на Армения. Като епископ той довежда безброй хиляди хора към вярата в Христос и се счита за Просветител на Армения. В напреднала възраст той се оттегля в аскетичен живот и почива в мир.

Преподобен Григорий от Пелшма (1441 или 1451)

Роден е в влиятелно боярско семейство в град Галич. Още в ранна възраст се привлича от аскетичния живот и е разстроен, когато родителите му уреждат брак на възраст едва петнадесет години. По тайнствена провидение и двамата му родители починали, преди сватбата да се състои, и св. Григорий много скоро раздал значителното си богатство на бедните, освободил всичките си крепостни селяни и отишъл в най-близкия манастир. Толкова свята била неговата жизнь, че той се издигнал до игумен на манастира, но тъй като още в младостта си се чувствал обременен от възхищението и вниманието на хората, затова заминал за манастира на св. Дионисий Глушицки, където се стреми да води уединен живот. Старцът му, Свети Дионисий, разпознава духовните дарби на Григорий и иска той да основе свой собствен манастир, но светецът се съпротивлява, желаейки само да живее в смирение и послушание, непознат за света. На 104-годишна възраст Григорий, с благословията на своя старц, отива да живее като отшелник в малка килия на брега на река Пелшма. След няколко години други монаси дойдоха да живеят исихастичен живот с него и, както беше пожелал неговият старец, Григорий против волята си стана игумен на нов манастир.

Игумен Григорий се отличаваше не само в молитвата, но и в делата си на любов към бедните, много от които идваха при него по време на глад, когато той им даваше малките запаси на манастира. Неведнъж той пътуваше до Москва, за да изобличи князете за злите им дела. Един от тях, княз Василий II, се разгневи толкова много от „дръзкостта“ на светеца, че го хвърли от мост в дълбока пропаст, но той излезе чудесно невредим.

На 127-годишна възраст Свети Григорий почувствал, че краят му наближава, и се подготвил. Казал на учениците си да хвърлят тялото му в блатото, когато умре, но след погребението му те не се подчинили и му устроили почетно погребение. Красиво ухание изпълнило църквата и за първи път се случило чудо на изцеление чрез мощите на светеца, които оттогава нататък били източник на безброй чудеса.

Свети Михаил, митрополит на Киев (992)

Когато княз Владимир, равен на апостолите (15 юли), прие светото кръщение, той изпрати посолство в Константинопол с молба да бъдат изпратени духовници, които да просветят руската земя и да установят там Христовата Църква. Патриарх Николай II Хризоберг (16 декември) назначи Михаил, мъдър и непорочен епископ, за митрополит на Русия. Свети Михаил заминава за Киев с шестима епископи и голям брой духовници, които да му помагат в неговата трудна работа. Той започва с кръщението на семейството на княза и на киевската аристокрация. Княз Владимир използвал властта си, за да събори езическите идоли, и наредил на всички хора да приемат кръщението. Така киевците се събрали масово на бреговете на Днепър и били кръстени от митрополита и неговите свещеници, превръщайки Киев в първия християнски град в Русия. Езичеството било дълбоко вкоренено навсякъде в тази дива земя, а проповядването на Евангелието било трудно и опасно. Въпреки това, светият митрополит още приживе успя да събори идолите в Новгород и Ростов и да установи Църквата там.

Митрополит Михаил почина в мир през 992 г., като зася в Русия семената на руското православие, което в следващите поколения щеше да се превърне в самата душа на руския народ. Мощите му бяха открити нетленни през XII век и бяха пренесени в Киево-Печерския манастир.