Ефесяни 5.20-26 (Апостол)

20като благодарите винаги за всичко на Бога и Отца, в името на Господа нашего Иисуса Христа, 21като се покорявате един другиму в страх Божий. 22Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа, 23защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото. 24Но както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко. 25Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея, 26за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото;

Лука 3.23-4.1 (Евангелие)

23Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев, 24Мататов, Левиин, Малхиев, Ианаев, Иосифов, 25Мататиев, Амосов, Наумов, Еслимов, Нагеев, 26Маатов, Мататиев, Семеиев, Иосифов, Иудин, 27Иоананов, Рисаев, Зоровавелев, Салатиилев, Нириев, 28Мелхиев, Адиев, Косамов, Елмодамов, Иров, 29Иосиев, Елиезеров, Иоримов, Мататов, Левиин, 30Симеонов, Иудин, Иосифов, Ионанов, Елиакимов, 31Мелеаев, Маинанов, Мататаев, Натанов, Давидов, 32Иесеев, Овидов, Воозов, Салмонов, Наасонов, 33Аминадавов, Арамов, Есромов, Фаресов, Иудин, 34Иаковов, Исааков, Авраамов, Тарин, Нахоров, 35Серухов, Рагавов, Фалеков, Еверов, Салин, 36Каинанов, Арфаксадов, Симов, Ноев, Ламехов, 37Матусалов, Енохов, Иаредов, Малелеилов, Каинанов, 38Еносов, Ситов, Адамов, Божий.

1Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята;

Св. Кириак Отшельникът (555/557)

Роден е в Коринт от благочестиви християнски родители. На осемнадесетгодишна възраст заминава за Палестина, където, след като учи при няколко свети отци, постъпва в монашество и става ученик на Св. Герасим Йордански. След смъртта на Св. Герасим той живее в строга самота, аскетизъм и мълчание в продължение на много години, като накрая постъпва в манастира на Св. Харитон, където почива в мир на 109-годишна възраст. Въпреки своя много строг аскетизъм, той бил едър и силен, оставайки такъв до края на живота си. Според правилата на Св. Харитон, той и събратята му ядели само веднъж на ден, след залез слънце. В пустинята той живял години наред само с суровите растения, които събирал там. Казвал за себе си, че докато бил монах, слънцето никога не го видяло да яде или да се ядосва на някого.

Света Мария от Палестина (6 в.)

„Първоначално тя била четяща Псалтира в Църквата на Възкресението в Йерусалим, но тъй като била красива, била източник на скандал за греховните умове. За да не бъде причина за грях у другите, Мария се оттеглила в пустинята Сука с кошница боб и стомна вода. Тя прекара осемнадесет години в пустинята и, с Божията сила, никога не й липсваха нито боб, нито вода. Учениците на Св. Кириак я намериха още приживе и по-късно я погребаха.“ (Пролог)

Светите мъченици Дада и събратята му (IV в.)

Дада беше висш персийски чиновник, служещ в двора на цар Шапур II, и тайно християнин. Когато беше назначен за управител на провинция, отдалечена от двора, Дада започна да почита и проповядва Христос открито. Това стигна до ушите на царя, който изпрати един от синовете си, Губарлахас, да се опита да го екзекутира. Дада беше осъден и осъден да бъде хвърлен в огнена пещ. Но когато Дада направи знака на кръста, огънят угасна, което изуми принца и в крайна сметка го доведе до обръщане към Христос.

Възмутеният цар хвърли сина си в затвора и го подложи на мъчения. Губарлахас издържал дни на ужасни мъчения без да се оплаче и, въпреки че бил подложен на ужасни осакатявания, излязъл от килията си невредим. Това чудо довело други, включително още две от собствените деца или роднини на царя, да приемат Христос. На Казой, дъщерята на царя, било позволено да почива в мир веднага щом започнали мъченията й. Губарлахас бил чудотворно кръстен по време на по-нататъшни мъчения: Глас отвисоко произнесе думите на кръщението и дъжд от вода и масло се изля върху мъченика. Не след дълго той загина, заедно с Дада и Касдиос, един от роднините на Губарлахас, който беше убеден в Истината от чудесата, които беше видял.

Преподобен Киприан от Устюг (1276)

„Свети Киприан основал манастира „Влизане в храма на Божията Майка“ близо до Устюг в област Вологда през 1212 г. и прехвърлил цялото си имущество на него. Той никога не напуснал манастира, след като станал игумен, а се посветил на аскетични подвизи, сякаш всеки ден беше последният му на земята. Той бди над духовния напредък на монасите си с бащинска любов и с готовност жертва времето и енергията си за тяхното добро. Свети Киприан заспа в Господа през 1276 г. Светите му мощи почиват в манастира му.“ (Синаксарион)