Библейски четива (Синодален превод)
Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)
1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне.
2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел,
3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир.
4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие.
5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него.
6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.
7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.
8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки.
9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)
15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния.
16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата.
17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете;
18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд;
19ще вземе за непобедим щит - светостта;
20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците.
21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата,
22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят;
23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър.
24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.
1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища!
2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите!
3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.
Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)
7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой,
8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва.
9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта.
10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран;
11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му.
12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум.
13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години;
14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха,
15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.
Матей 11.27-30
(Утринно Евангелие)
27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.
28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;
29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;
30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.
2 Коринтяни 11.5-21 (Апостол)
5Но аз мисля, че в нищо не съм по-долен от върховните апостоли;
6ако и да съм прост в речта, в знанието не съм. Но ние навсякъде и по всичко сме ви добре известни.
7Сгреших ли, че унижавах себе си, за да въздигна вас, понеже даром ви проповядвах благовестието Божие?
8Други църкви обрах, като получих от тях издръжки, та вам да служа; и докато бях у вас, ако и да бях в оскъдица, никому не дотегнах,
9защото оскъдицата ми удовлетвориха братята, дошли от Македония; та и във всичко се пазих и ще се пазя, да ви не бъда товар.
10По истината Христова, що е в мене, ще кажа, че тая похвала няма да ни се отнеме в страните Ахайски.
11А защо постъпвам тъй? Затова ли, че ви не обичам? Знае Бог! Но което правя, ще правя,
12за да пресека повода на ония, които търсят повод, та в онова, за което се хвалят, да се окажат като нас.
13Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли.
14И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината,
15та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им.
16Казвам пак: никой да ме не смята за безумен; ако ли не, поне като безумен ме приемете, та и аз колко-годе да се похваля.
17Което казвам с такова самоуверено хвалене, не го казвам по Господа, а като че ли в безумие.
18Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.
19Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните:
20вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой се превъзнася, ако някой ви бие по лице.
21За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз.
Галатяни 5.22-6.2
(Апостол, Св. Йов)
22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,
23кротост, въздържание. Против такива няма закон.
24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите.
25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме.
26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.
1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.
2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.
Марк 4.1-9 (Евангелие)
1И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.
2И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:
3слушайте: ето, излезе сеяч да сее;
4и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.
5Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока;
6а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.
8И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.
9И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!
Лука 6.17-23
(Евангелие, Св. Йов)
17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;
18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.
19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.
20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.
21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.
23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.