2 Коринтяни 10.7-18 (Апостол)

7На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови. 8Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя. 9Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, - 10понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, - 11такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме. 12Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си. 13Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас. 14Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово; 15ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни, 16тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял. 17"Който се хвали, с Господа да се хвали". 18Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали.

Марк 3.28-35 (Евангелие)

28Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили; 29но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане. 30Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух. 31И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат. 32Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те. 33Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми? 34И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя; 35защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.

Светият ни отец Поимен (Пимен) Велики (450)

„Той беше египтянин по рождение и велик египетски аскет. Като момче посещаваше различни духовни учители и събираше доказан опит, както пчелата събира мед от цветята. Веднъж Пимен помоли стареца Павел да го заведе при свети Паисий. Като го видя, Паисий каза: „Това дете ще спаси мнозина; Божията ръка е върху него.“ С времето Пимен стана монах и привлече двама от братята си към монашеството. Майка им веднъж дошла да види синовете си, но Пимен не я пуснал, като я попитал през вратата: „Кое искаш повече: да ни видиш тук и сега, или в другия свят във вечността?“ Майка им си тръгнала радостно, като казала: „Ако със сигурност ще ви видя там, нямам нужда да ви виждам тук.“ В манастира на тези трима братя, ръководен от най-големия, Аба Ануб, правилото беше следното: през нощта четири часа се прекарваха в ръчен труд, четири часа в сън и четири в четене на Псалтира. Денят преминаваше от сутринта до обяд в редуване на работа и молитва, от обяд до вечерня в четене, а след вечерня те приготвяха храната си, единствената за двадесет и четири часа, и тя обикновено се състоеше от някакъв вид зеле. Самият Пимен казваше за живота им: „Ядяхме това, което имаше под ръка. Никой никога не казваше: „Дай ми нещо друго“ или „Няма да ям това“. По този начин прекарвахме целия си живот в мълчание и мир.“ Той е живял през V век и е починал мирно в дълбока старост.“ (Пролог)

Името му означава „пастир“. Много от думите му могат да бъдат намерени в „Изреченията на пустинните отци“.

Великомъченик Фанарий Новоявен от Родос

„Малко се знае за светия мъченик Фанурий, освен това, което е изобразено относно неговото мъченичество на неговата свята икона, която беше открита през 1500 г. сред руините на древна църква на Родос, когато там властваха мюсюлманите. Затова той се нарича „Новопоявилият се“. ” Вярващите се молят на Свети Фанурий особено за да им помогне да възвърнат изгубени вещи, и тъй като той е отговарял на молитвите им толкова често, е възникнал обичаят да се пече Фанеропита („Фанурийска пита“) като благодарствен дар.” (Велики Хорологион)

Има предание, че майка му е била голяма грешница и че той не е успял да я обърне към вярата, докато е била жива. След нейната смърт той се молел повече за нейното спасение, отколкото за своето собствено. Докато го убивали с камъни, той се молел: „Заради тези мои страдания, Господи, помогни на всички онези, които ще се молят на Теб за спасението на грешната майка на Фанурий.“ Така че в Египет, където той е много почитан, много християни се молят: „О, Господи, спаси майката на Фанурий и помогни на мен, грешника.“