Деяния 15.5-34 (Апостол)

5Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те - езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев. 6Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос. 7След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват; 8и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам; 9и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им. 10Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем. 11Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те. 12Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците. 13А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме! 14Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име; 15и с това са съгласни думите на пророците, както е писано: 16"след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя, 17за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това". 18Познати са Богу отвека всичките Му дела. 19Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога, 20но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно. 21Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота. 22Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила - предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава, 23като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали, 25ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла, 26човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа. 27И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото. 28Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща: 29да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте! 30И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото. 31А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението. 32Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха. 33След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите. 34Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим.

Йоан 10.17-28 (Евангелие)

17Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак. 18Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си. 19Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите. 20И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате? 21Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи? 22И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше. 23И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов. 24Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито. 25Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене. 26Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох. 27Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, 28и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.

Свети Пахомий Велики, основател на кинобитското монашество (346)

Името му на родния му коптски, Пахом, означава „орел“. Той е египетски езичник, който постъпва в римската армия на млада възраст. Докато е настанен в Тива, той е изумен от добротата на местните християни, които носят храна и напитки на войниците. След като научава кои са те, той повярва в Христос и се закле, след като бъде освободен от армията, да му служи до края на живота си. В края на военната си служба той е кръстен и става ученик на отшелника Паламон, с когото живее десет години.

На място, наречено Табенисис, му се явил ангел, облечен в монашески одежди, и му дал плочка, на която било написано правило за кенобитски манастир – такъв, в който братята живеят общински, а не като отшелници, нещо, което не било виждано преди сред християните. Ангелът му заповядал да основе такъв манастир. Пахомий се заел за работа, като построил много килии, въпреки че нямало никой друг да живее там освен него и брат му Йоан. Когато Йоан поставил под въпрос ненужната сграда, Пахомий само казал, че следва Божията заповед, без да казва кой ще живее там или кога.

Но скоро там започнали да се събират хора и с времето толкова много хора станали негови ученици, че той в крайна сметка основал девет манастира, в които живеят хиляди монаси. Правилото, което той дал (или било дадено) за тези манастири, станало модел за цялото общинско християнско монашество след това. Свети Пахомий починал през 346 г., преди своите велики египетски съборници Свети Антоний Велики и Свети Атанасий Велики.

Да забавляваш ангели, без да ги подозираш: Простите действия на християнските вярващи към техните езически потисници може да са изглеждали глупави за мнозина, но именно такива действия са отворили очите на Пахомий за светлината на Христос и са дали несметно големи плодове: основаването на монашеския живот, който все още е гръбнакът на Христовата Църква.

Отче наш сред светиите Ахилий, епископ на Лариса (330)

Той е роден в Кападокия и е един от 318-те богоносни отци, присъствали на Първия Вселенски събор. На събора Ахилий взел камък и казал на арианите: „Ако Христос е Божие творение, както казвате, кажете масло да потече от този камък.“ Когато еретиците замълчали, Ахилий продължил: „И ако Синът Божий е равен на Отца, както вярваме, нека масло потече от този камък“, при което масло потекло. Връщайки се в Лариса, светият епископ съборил много езически храмове, построил много църкви, изгонил много демони и починал в мир.