Деяния 14.20-27 (Апостол)

20А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия. 21След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие. 23А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали. 24И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия; 25и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия; 26а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха. 27Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците.

Йоан 9.39-10.9 (Евангелие)

39А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи. 40Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи? 41Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Мъченик Исидор Хиоски (251)

Ревностен християнин от ранна младост, той бил отвлечен от родния си Хиос и принуден да служи в армията. Когато открито се признал за християнин, командирът му заповядал да принесе жертва на боговете. Когато той категорично отказал, командирът заповядал да бъде бит с железни цепове, а след това да му отрежат езика. Но дори и без език, Исидор по чудо успял да говори и ясно провъзгласил името на Христос. В същия момент командирът онемел. След това командирът заповядал със знаци Исидор да бъде обезглавен. Исидор отишъл на смъртта си, радвайки се и хвалейки Бога. Това се случило по време на гоненията на император Деций.

Свети отец Серапион Синдонит (V в.)

„Синдон“ означава „ленен плат“ и този светец бил наречен „Синдонит“, защото покривал голото си тяло само с ленен плат. Носел Евангелията в ръка. Серапион живеел като птиците, без покрив и без грижи, местейки се от едно място на друго. Той дал ленения си плат на един беден нещастник, който треперел от студ, а сам останал напълно гол. Когато някой го попитал: „Серапион, кой те съблече?“, той посочил Евангелията и казал: „Това!“ Но след това той раздал и Евангелията за парите, необходими на човек, преследван в затвора от задлъжнял кредитор. [забележка: Евангелията били писани на ръка и били рядкост и ценни.] Веднъж в Атина той не ял четири дни, тъй като нямал нищо, и започнал да вика от глад. Когато атинските философи го попитали за какво вика, той отговорил: „Имаше трима, на които бях задлъжнял: двама се успокоили, но третият все още ме измъчва. Първият кредитор е плътската похот, която ме измъчва от младостта ми; вторият е сребролюбието, а третият е стомахът. Първите двама ме оставиха на мира, но третият все още ме измъчва.“ Философите му дали малко злато, за да купи хляб. Той отишъл при хлебар, купил един хляб, сложил цялото злато и си тръгнал. Той си отишъл мирно при Господа в напреднала възраст, през V век.“ (Пролог)

Блажен Исидор Юродив Христа ради (1484)

Той бил немец по рождение, но привлечен от православната вяра, се преместил в Ростов и не само приел православен привърженик, но и поел подвига на безумието за Христос. Живял в пълна нищета, прекарвайки дните си в преструване на лудост, а нощите – в молитва. Много чудеса извършил този светец още приживе. Когато починал в оскъдната си колиба през 1484 г., ростовчани усетили благоуханна миризма из целия град. Търговец, когото той по чудо спасил от удавяне, построил църква на мястото, където се е намирала колибата му.