1 Петрово 1.1-2.6 (Вечерня)

1Петър, апостол на Иисуса Христа, до пришълците, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния, избрани 2по предведение на Бога Отца, чрез осветяване от Духа, за послушност и за поръсване с кръвта Иисус Христова: благодат вам и мир да изобилва! 3Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда, 4за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас, 5които с Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време. 6Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения, 7та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос, 8Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, 9като постигате края на вашата вяра - спасението на душите; 10за това спасение направиха издирвания и изследвания пророците, които предсказаха за дадената вам благодат, 11като изследваха, кое и какво време е посочвал Христовият Дух, що беше в тях, когато Той е предвестявал Христовите страдания и идещата след тях слава; 12тям бе открито, че не на тях самите, а нам служеше онова, което сега ви е проповядвано от ония, които ви са благовестили чрез Духа Светаго, пратен от небесата, и в което желаят да надникнат Ангелите. 13Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри, напълно се надявайте на принасяната вам благодат при явяването Иисус Христово. 14Като послушни чеда, не постъпвайте според предишните ваши похоти, кога бяхте в неведение, 15но по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки. 16Защото писано е: "бъдете свети, понеже Аз съм свет". 17И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване, 18като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, 19но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос, 20Който е бил предназначен още преди свят да се създаде, но се яви в последно време за вас, 21повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата ви и надеждата ви да бъдат в Бога. 22След като сте очистили душите си с послушност на истината чрез Духа, за нелицемерно братолюбие, обичайте се постоянно един други от чисто сърце, 23като възродени не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва довеки. 24Защото "всяка плът е като трева, и всяка човешка слава - като цвят у трева: изсъхна тревата, и цветът й олетя; 25но словото Господне пребъдва довеки"; а това е словото, което е вам благовестено.

1И тъй, като оставите всяка злоба и всяко коварство, всяко лицемерие, завист и клевета, 2като новородени младенци, ламтете за неподправеното словесно мляко, та с него да пораснете за спасение, 3защото вкусихте, че Господ е благ. 4Като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен, 5и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа. 6Ето защо в Писанието е казано: "ето, полагам в Сион краеъгълен Камък, избран, драгоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами".

1 Петрово 2.21-3.9 (Вечерня)

21Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му: 22Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; 23кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; 24Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте". 25Защото бяхте като овци блуждаещи (без пастир), но сега се завърнахте при Пастира и Пазителя на вашите души.

1Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, 2като видят вашия чист богобоязлив живот. 3Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетено на коси, кичене със злато или обличане в премени, 4а вътрешно - скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога. 5Защото тъй някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; 6както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар. Вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо. 7Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си. 8Най-сетне, бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри; 9не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение.

1 Петрово 4.1-11 (Вечерня)

1И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши, 2та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия. 3Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение; 4затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят; 5те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви. 6Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом. 7Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви. 8А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове". 9Бъдете страннолюбиви един към други без ропот. 10Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат. 11Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.

Матей 4.18-23 (Утринно Евангелие)

18И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; 19и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. 20И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него. 21Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика. 22Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него. 23И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

1 Тимотей 5.1-10 (Апостол)

1Старец не укорявай, а увещавай го, като да ти е баща; по-младите пък, като да ти са братя, 2старите жени - като майки, младите - като сестри, с всяка чистота. 3Вдовици почитай - истинските вдовици. 4Ако ли пък някоя вдовица има деца или внуци, нека те се научат първом да почитат своите домашни и да се отплащат на родителите си, защото това е добро и угодно пред Бога. 5А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем; 6оная пък, която живее разпуснато, приживе е умряла. 7Наръчвай им още и това, да бъдат безпорочни. 8Ако някой се не грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник. 9За вдовица да се приема жена не по-долу от шейсет години, водила един мъж, 10известна с добри дела: ако е деца отхранила, странници пригледвала, нозе на светии умивала; ако е на страдалци помагала и всяко добро дело усърдно следвала.

1 Коринтяни 4.9-16 (Апостол, Св. Андрей)

9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. 10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни. 11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, 12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; 13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. 14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. 15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. 16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.

Лука 17.20-25 (Евангелие)

20А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано, 21и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е. 22И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите; 23и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, - не ходете и не дирете; 24понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден. 25Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род.

Йоан 1.35-51 (Евангелие, Св. Андрей)

35На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му. 36И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий. 37Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Иисуса. 38А Иисус, като се обърна и ги видя, че идат подире Му, казва им: какво търсите? Те Му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш? 39Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него. Часът беше около десетия. 40Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Иоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра. 41Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос); 42и заведе го при Иисуса. А Иисус, като се вгледа в Него, рече: ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър - камък). 43На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. 44А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. 45Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. 46А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. 47Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. 48Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. 49Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. 50Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. 51И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Свети, славен и прославен апостол Андрей Първозвани

Той бил брат на апостол Петър от Витсаида на брега на Генисаретското езеро. Андрей изоставил рибарския си занаят, за да стане ученик на Свети Йоан Кръстител. Скоро след като Предтечата кръстил Иисус, той казал на Андрей и на другия си ученик Йоан Богослов: „Ето Божият Агнец!“ При това и двамата ученици последвали Иисус. След като разговарял с Христос, Андрей побързал да се прибере вкъщи и казал на брат си Симон Петър: „Намерихме Месията.“ Тъй като бил първият, който разпознал Иисус като Христос, Свети Андрей е наречен Първозваният. След Петдесетница Андрей бил назначен да проповядва Евангелието около Черно море, в Тракия и Македония, пътувайки чак до Лазица в Кавказ. Според славянската традиция пътуванията му го отвели още по-далеч, в земята, която по-късно била наречена Русия. В по-късни пътувания апостолът проповядвал из цяла Мала Азия със Свети Йоан Богослов, след това пътувал до Месопотамия, после обратно до Синопа на Черно море и накрая до Патра в Пелопонес, където скоро основал голяма общност от християни. Една от неговите последователки била Максимила, съпругата на Егеат, проконсул на този регион. Егеат бил толкова разгневен от обръщането на жена си, че наредил апостолът да бъде арестуван и разпнат с главата надолу на кръст във формата на „X“. Светият апостол се зарадвал, че му било позволено да претърпи същата смърт като своя Учител. Светите мощи на Свети Андрей, след различни пътувания, били върнати в Патра през 1964 г., където сега се почитат. На Запад Свети Андрей е почитан като покровител на Шотландия: през Средновековието в Шотландия са му били посветени над осемстотин църкви.

Нашият достопочтен отец Фрументий, първи епископ на Етиопия (IV в.)

По време на управлението на Свети Константин Велики, изследовател на име Мероп се отправя да изследва земи по Червено море, непознати дотогава на римския свят. Корабът на експедицията е нападнат от пирати и всички от компанията са убити, с изключение на двама млади мъже на име Фрументий и Едесий. Те са продадени в робство в двора на етиопския цар на Аксум, където се отличават толкова добре, че стават дворцови управители и успяват да получат свобода на християнското богослужение за търговците, търгуващи в кралството. В крайна сметка младите мъже се завръщат на римска територия, а Фрументий отива при Свети Атанасий Велики от Александрия, за да му разкаже за пътуванията си и за голямата жажда на етиопския народ за Христовото Евангелие. Свети Атанасий ръкополага Фрументий за първи епископ на Абисиния и го изпраща обратно в Аксум, за да основае Църквата в това кралство. Чрез апостолската си ревност, неуморни пътувания, чудеса и изцеления, светият епископ успява да обърне много езичници и да основе много църкви в Етиопия, въпреки че кралството става официално християнско едва през шести век. Свети Фрументий починал в мир в осиновената си страна, а мощите му извършили много чудеса. Етиопската църква проследява произхода си до апостолското дело на етиопския евнух, кръстен от апостол Филип в книгата Деяния на апостолите, който „продължил пътя си радостен“ към Етиопия и първо провъзгласил Евангелието там. Следователно, изглежда, че в страната вече е имало християнско присъствие, когато Фрументий пристигнал: това може да е източникът на твърдението в неговата биография, че е намерил етиопския народ жаден за Благата вест.