Библейски четива (Синодален превод)
Лука 24.1-12
(4-то утринно Евангелие)
1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,
2ала намериха камъка отвален от гроба.
3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.
4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.
5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?
6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,
7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.
8И спомниха си думите Му.
9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.
10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.
11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.
12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
Ефесяни 5.8-19 (Апостол)
8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината,
9защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина -
10и изпитвайте, що е благоугодно Богу.
11Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.
12Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори.
13А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина.
14Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос.
15И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри,
16като скъпите времето, защото дните са лукави.
17Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия.
18И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух,
19като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,
Лука 12.16-21 (Евангелие)
16И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила;
17и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.
18И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си,
19и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.
20Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?
21Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.
Жития на светиите
Свети мъченик Парамон и неговите 370 сподвижници (около 250 г.)
„Акилин, управителят на Витиния по време на управлението на император Деций (249-51), тръгвал към горещите извори в Бисалтия, когато решил да накара 370 християни от Никомидия, които били затворени по негова заповед, да се поклонят в храма на Изида. След като отказали да го направят, всички били обезглавени. Виждайки това клане, праведният Парамон извикал: „Какво нечестиво дело е да се избият толкова много праведници, и то чужденци, сякаш са животни.“ Управителят чул тези думи и заповядал да хванат Парамон и да го отведат под стража. По пътя той бил малтретиран по различни начини от войниците. Някои го удряли с копията си, други му отрязвали езика и другите части на тялото и накрая бил убит в присъствието на управителя.“ (Синаксарион) Забележка: от различните гонения, предприети от езическите императори преди Свети Константин, преследването при Деций вероятно е било най-ожесточеното и кърваво.
Свети отец Питирим Египетски (IV в.)
„Авва Питирим ръководел група аскети, които водили много строг живот в сухите планини на Тиваида. Самият той бил ученик и трети наследник на Свети Антоний Велики (17 януари) в неговата отшелническа обител. Той ял не повече от малко брашно, смесено с вода, два пъти седмично и толкова упорствал в духовните си трудове, че получил изобилни благодати от Светия Дух. Освен всичко друго, той учел, че на всяка страст съответства демон, който се опитва да разпали тази страст в нас чрез различни изкушения. За да се отървем от тези демони и от зли мисли, авва Питирим казвал, че първо трябва да освободим сърцата си от страстите.“ (Синаксарий)