Изход 15.22-16.1 (Вечерня)

22Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода. 23Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; затова и нарекоха онова (място) Мера. * 24И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием? 25(Моисей) викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание. 26И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, - няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой. 27След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.

1И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.

Притчи 3.11-18 (Вечерня)

11Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение; 12защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си. 13Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, - 14защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато: 15тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да й се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. 16В десницата й е дългоденствие, а в левицата й - богатство и слава; (от устата й излиза правда; закон и милост носи на езика си;) 17пътищата й са приятни пътища, и всичките й пътеки - мирни. 18Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват.

Исаия 60.11-16 (Вечерня)

11И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе. 12Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени. 13Славата на Ливан ще дойде при тебе с кипарис, бор и кедър заедно, за да украси мястото на Моето светилище, - и Аз ще прославя подножието на нозете Си. 14И ще дойдат при тебе с покорност синовете на ония, които те угнетяваха, и ще паднат при стъпките на нозете ти всички, които те презираха, и ще те назоват град на Господа, Сион на Светия Израилев. 15Задето бе изоставен и намразен, тъй че никой не минаваше през тебе, - Аз ще те направя величие навеки, радост от рода в род. 16Ти ще се насищаш с млякото на народите, и ще сучеш от царски гърди, и ще узнаеш, че Аз, Господ, съм твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов.

Йоан 12.28-36 (Утринно Евангелие)

28Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя. 29А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори. 30Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас. 31Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън. 32И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си. 33А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре. 34Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий? 35Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. 36Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.

1 Коринтяни 1.18-24 (Апостол, Въздвижение)

18Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. 19Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните". 20Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят? 21Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта. 22Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост, 23а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство, 24пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост;

2 Коринтяни 1.21-2.4 (Апостол)

21А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; 22Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни. 23Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт; 24не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.

1И тъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение. 2Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил? 3Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви. 4От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.

Йоан 19.6-11, 13-20, 25-28, 30-35 (Евангелие, Въздвижение)

6А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина. 7Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий. 8Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши. 9И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор. 10Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? 11Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе. 13Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон *, а по еврейски Гавата. 14Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар! 15Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря. 16И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха. 17И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; 18там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред - Иисуса. 19А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. 20Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински. 25При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. 26А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! 27После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. 28След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм. 30А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух. 31И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. 32Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. 33А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; 34но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. 35И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.

Матей 22.1-14 (Евангелие)

1Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше: 2царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си 3и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат. 4Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата. 5Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия; 6други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха. 7Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. 8Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни. 9Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата. 10И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници. 11Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, 12и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. 13Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби; 14защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Всеобщото възвисяване на Светия и Животворящ Кръст

„Света Елена, майката на Свети Константин Велики, когато вече беше в напреднала възраст, в своята голяма набожност предприе трудностите на пътуване до Йерусалим в търсене на Кръста, около 325 г. Храм на Афродита беше издигнат от император Адриан на Голгота, за да оскверни и покрие с забрава мястото, където беше претърпяно спасителното Страдание. Почтителната Елена нареди да бъде унищожена статуята на Афродита и да бъде разкопана земята, разкривайки Гроба на нашия Господ и три кръста. Смяташе се, че един от тях трябва да е този на нашия Господ, а другите два – на разпънатите заедно с Него разбойници; но Света Елена не знаела кой от тях е Дървото на нашето спасение. По вдъхновение на Свети Макарий, архиепископ на Йерусалим, една жена от Йерусалим, която вече била на прага на смъртта от някаква болест, била доведена да докосне кръстовете, и веднага щом се приближила до Кръста на нашия Господ, тя била напълно изцелена. Вследствие на това скъпоценният Кръст беше издигнат високо от архиепископ Макарий на Йерусалим; докато той стоеше на амвона, и когато хората го видяха, те извикаха: „Господи, помилуй.“ Трябва да се отбележи, че след откриването му част от почитаемия Кръст беше отнесена в Константинопол като благословение. Останалата част беше оставена в Йерусалим в величествената църква, построена от Света Елена, до 614 г. По това време персите ограбиха Палестина и отнесоха Кръста в своята страна (вж. 22 януари, Свети Анастасий Персиецът) . По-късно, през 628 г., император Ираклий предприе военен поход, възвърна Кръста и след като го донесе в Константинопол, сам го ескортира обратно в Йерусалим, където го възстанови на мястото му.“ (Великият Часослов) Днес се спазва пост, независимо от деня на седмицата.

Света Плацила, императрица (385 или 386)

Тя беше съпруга на император Теодосий Велики и майка на двама императори, Аркадий и Хонорий. Въпреки високото си положение, тя се посвещава на посещенията при бедните и на личната грижа за болните. Често работи в кухните на различни приюти в Константинопол, поемайки задачи, неочаквани за всеки от патрициански ранг, да не говорим за самата императрица. За да изпълни тези мисии, тя често пътувала без охрана из най-бедните части на града. Когато другите се опитвали да я предупредят или да я разубедят, тя отговаряла, че това е нейният начин да благодари за всичко, което Бог й е дал. „През целия си живот света Плацила служила на Бога в целомъдрие, кротост, милосърдие и молитва и си отишла в мир към вечния живот през 386 (или 385) г., като донесла на онези, които я срещнали, обещание за Възкресението и за безкрайна радост.“ (Синаксарион)

Свети новомученик Макарий Солунски (1527)

„Ученик на патриарх Нифон по времето, когато последният се трудеше в аскетизъм на мълчание във Ватопеди, Макарий копнееше за мъченичество заради Христа и молеше Св. Нифон за благословия, за да го потърси. Проницателният патриарх, разбирайки, че това е Божията воля, го благослови за пътя на мъченичеството. Макарий отиде в Солун и сред тълпата от турци започна да говори за Христос като за единствения, истинския Бог. Турците го хванаха и го хвърлиха в затвора. Когато го изправиха на съд, Макарий извика към турците: „О, дано да познаете истината и да се кръстите в името на Отца, Сина и Светия Дух!“ Турците го обезглавиха през 1527 г. В същия момент Нифон видя това в духа си във Ватопеди и разказа на един монах за смъртта на Макарий като мъченик, като каза: „Знай, дете мое, че брат ти Макарий днес е умрял като мъченик и е възнесен на небесата, триумфирайки и радвайки се в Господа. Нека бъдем достойни за благословение чрез молитвите му!“ (От Атонската патрология).“ (Пролог)