Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 21.1-14
(10-то утринно Евангелие)
1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй:
2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му.
3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ.
4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус.
5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не.
6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба.
7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето.
8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата.
9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб.
10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте.
11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра.
12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ.
13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата.
14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.
1 Коринтяни 4.9-16 (Апостол)
9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци.
10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.
11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,
12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим;
13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.
14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.
15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.
16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.
Матей 17.14-23 (Евангелие)
14Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него
15и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода;
16водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят.
17А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.
18И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.
19Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним?
20А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.
21Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.
22А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце,
23и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.
Жития на светиите
Мъченик Мирон от Кизик (250)
Той бил свещеник в Ахая. По времето на император Деций, когато Антипатр бил управител на Ахая, преследвачите нахлули в църквата на празника Рождество, извлякоха Мирон от службата и го подложиха на мъчения. Той издържа много ужасни мъчения, но не се поклони на идолите. Накрая беше хвърлен на дивите зверове. Когато Антипатр видя, че зверовете приветстват Мирон с обич, гонителят грабна меч и се самоуби. Светият беше изпратен в Кизик, където беше обезглавен от проконсула.
Свети мъченик Патрокъл (края на III в.)
Роден е в семейство на заможни родители в Трихазия (днес Троа) в Галия. Въпреки високото си положение, той използвал богатството си, за да дава ежедневно милостиня на бедните и ял само веднъж на ден след залез слънце. Светостта му била такава, че той станал чудотворец, широко известен със своята лечебна сила. Когато император Аврелиан посетил Галия, той наредил Патрокъл да бъде доведен пред него. Светият свободно изповядал Христос и казал на императора: „ Ако, о, царю, желаеш нещо от моите блага, ще ти ги дам, защото виждам твоята нищета.“ Изненаданият император попита как може да нарича владетеля на цялата империя нищ. Патрокъл отговори: „Имаш земни, преходни богатства, но си нищ, защото не притежаваш себе си, тъй като нямаш вяра в Христос в сърцето си.“ Светецът беше осъден на смърт и обезглавен. Двама просяци, на които той беше дал милостиня, намериха тялото му и го погребаха с почести.