Няма пост
30Прочее, моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога, 31за да се избавя от невярващите в Иудея, и за да бъде службата ми в Иерусалим благоприятна на светиите, 32та с радост да дойда при вас с Божията воля и да се успокоя заедно с вас. 33А Бог на мира да бъде с всички вас, амин.
12като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината, 13избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син, 14в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете, 15и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; 16понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено; 17Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи. 18И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство;
24А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма *? 25Той отговаря: да. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: как ти се струва, Симоне? земните царе от кого взимат мито, или данък? от своите ли синове, или от чуждите? 26Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: и тъй, синовете са свободни; 27но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като й разтвориш устата, ще намериш статир *; вземи го и дай им за Мене и за себе си.
1В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно? 2И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях 3и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; 4и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;
51А когато се приближаваха дните да бъде взет от света, Той се обърна към пътя за Иерусалим; 52и изпрати пред Себе Си вестители; те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него; 53но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим. 54Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи? 55Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие; 56защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси. И отидоха в друго село. 22И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и - комуто Синът иска да открие. 23И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате. 24Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха.
Третият „Празник на Спасителя“ през август Докато Господ проповядваше в Палестина, славата му стигна до крал Авгар от Едеса, който страдаше от проказа. Авгар изпрати пратеник на име Анания да попита дали Господ може да излекува болестта му. Кралят също така нареди на Анания, ако не може да доведе самия Иисус, да донесе негов образ. Когато Анания намери Иисус, Господ му каза, че не може да дойде в Едеса, тъй като времето на Неговите страдания наближава. Но Той взе кърпа и изми лицето Си, като по чудо остави съвършен образ на лицето Си върху кърпата. Анания донесе свещения образ на царя, който го целуна с благоговение. Веднага проказата му се излекува, с изключение на една малка рана, която остана на челото му. По-късно апостол Тадей дойде в Едеса, проповядвайки Евангелието, и Авгар и домакинството му се кръстиха, при което останалата проказа изчезна. Царят наредил свещения образ да бъде поставен върху дърво и изложен над градската порта, за да го почитат всички. Но внукът на Авгар се върнал към идолопоклонството и епископът на Едеса наредил образа да бъде скрит в градската стена, за да не бъде осквернен. Много години по-късно, когато персийският цар Хосрой обсадил Едеса, епископ Еулабий получил видение да намери запечатаната стая, чието местоположение било забравено. Свещената икона била намерена, напълно нетленна, и чрез нейната сила персийската армия била прогонена. През 944 г. образа бил донесен в Константинопол и поставен в църквата на Богородица, наречена Фарос. Това е събитието, което се чества днес.
Той е един от Светите безсребърни лекари, лекар, който е практикувал в Тарс по времето на Диоклетиан. Около 288 г. той дошъл в Никея, където изцелил много тела с лечебните си умения и много души чрез проповядването на Евангелието на Христос. Император Диоклетиан изпратил хора да го арестуват, но когато пристигнали, открили, че той вече е починал. Те отсекли главата му, за да я занесат на императора, и за това мерзост всички били поразени от слепота. Когато Диоклетиан видял главата на Св. Диомед, заповядал на мъжете да я върнат на тялото, от което я бяха отсекли. Веднага щом направили това, зрението им било възстановено.
Свети Йоаким Осоговски (наричан и Сарандапорски) е един от най-почитаните български пустинножители. Заедно с преподобните Прохор Пшински и Гавриил Лесновски, той е последовател на духовната традиция на Свети Йоан Рилски.
Той се оттегля в Осоговската планина, където прекарва години в пост, молитва и съзерцание. Около неговото отшелническо убежище по-късно се основава Осоговският манастир, който и до днес е важен духовен център. Свети Йоаким почива мирно на 16 август 1105 г.