2 Тимотей 1.1-2, 8-18 (Апостол)

1Павел, апостол Иисус Христов по воля Божия, за възвестяване обещания живот в Христа Иисуса, 2до Тимотея, възлюбено чедо: благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Иисуса, Господа нашего. 8И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога, 9Който ни спаси и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена, 10а открита сега с явяването на нашия Спасител Иисуса Христа, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и нетление чрез благовестието, 11за което съм поставен аз проповедник, апостол и учител на езичниците. 12Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден. 13Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса. 14Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас. 15Знаеш това, че ме изоставиха всички от Асия, между които и Фигел и Ермоген. 16Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми, 17но, като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и намери. 18Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден; а колко ми услужи той в Ефес, ти по-добре знаеш.

Лука 19.12-28 (Евангелие)

12и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне; 13и като повика десет свои слуги, даде им десет мини * и им рече: търгувайте, докле се завърна. 14Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас. 15И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил. 16Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини. 17И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града. 18Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини. 19Рече и на тогова: и ти бъде над пет града. 20Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа, 21понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял. 22Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял; 23тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва? 24И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини. 25(И му рекоха: господарю, той има десет мини!) 26Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 27а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен. 28Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.

Свети Герман, Чудотворец Аляскински (1836)

Той е почетен и утре, 13 декември. Вижте живота му там.

Свети Богоносен отец Спиридон Чудотворец (348).

Той бил скромен пастир, който живеел на остров Кипър със съпругата си и единственото си дете, дъщеря на име Ирина. Въпреки че самият той бил беден, домът и трапезата му винаги били отворени за пътешественици и нуждаещи се. Той държал парите си в кутия, която оставял отворена и достъпна за всички, без да се интересува кой взема от нея или дали ги заслужава или не. След време съпругата му починала и с по-малко светски грижи той удвоил молитвите и милостинята си.

Той станал толкова обичан на острова, че когато епископът на град Тремитос починал, верните единодушно избрали Спиридон за негов наследник и така той станал пастир на разумните овце, както и на животните, за които се грижел. Въпреки внезапното си издигане в ранг, той запазил предишния си начин на живот, пътувайки навсякъде пеша, грижейки се за животните си както преди, като същевременно изпълнявал и всички задължения на епископ. (За да изобрази това благочестиво смирение, иконата му го изобразява облечен в епископски одежди и плетена селска сламена шапка.)

Състраданието му към другите беше безгранично. Въпреки че беше много строг към себе си, той винаги прекъсваше поста, за да утеши някой пътник. Веднъж банда разбойници нахлули в кошарата му през нощта, но се оказали затворени там от невидима сила. Когато Спиридон ги намерил на сутринта, той ги освободил, увещал ги да живеят честно и им дал две овце в замяна, казал той, за това, че пазят целонощно бдение.

Страници биха могли да бъдат изпълнени с разкази за чудесата, извършени от светия епископ за доброто на неговото паство: с молитвите си той прекратил суша, превърнал змия в злато, за да помогне на беден човек, и дори възкресил мъртвия син на бедна вдовица. Неговата сияйна добродетел докосвала съвестта на онези, които срещал, така че мнозина спонтанно падали в краката му и изповядвали греховете си.

Когато император Константин свикал Първия Вселенски събор през 325 г., Спиридон присъствал, облечен в простите си селски одежди. На едно от заседанията един горд ариански философ предизвикал православните на дебат за Светата Троица и бил изумен, когато простият Спиридон излязъл напред, за да приеме предизвикателството. Той и всички останали епископи били много по-изумени, когато необразованият селски епископ объркал всички аргументи на арианеца със своите красноречиви, вдъхновени от Духа думи. Смиреният философ признал, че е убеден, прегърнал православната вяра и призовал останалите арианци да изоставят човешката си мъдрост и да прегърнат истинската и животворяща вяра.

Светият епископ винаги отслужвал Божествената литургия с радост. Веднъж, служейки в отдалечена, почти празна църква, той се обърнал към невидимата паства и казал: „Мир на всички!“, а ученикът му чул хор от ангели да отговаря: „И с духа ти!“.

Свети Спиридон починал в мир през 348 г. на седемдесет и осемгодишна възраст. Неговите нетленни и чудотворни мощи изливали чудеса за народа на Кипър до седми век, когато били преместени в Константинопол, за да избегнат арабското нашествие; когато градът паднал под турците, мощите били отново преместени в Корфу, където се почитат и до днес. Дори след 1500 години светите мощи остават нетленни и вършат много животворящи чудеса. Свети Спиридон е почитан като покровител на Корфу.

Свети Финиан от Клонард (549)

„Свети Финиан, известен като „Учител на светиите на Ирландия“, стои заедно със Свети Енда от Аран начело на патриарсите на ирландското монашество. Той проявявал голяма ревност и благочестие към Бога от младостта си. Вече бил основал три църкви, преди да тръгне за Уелс, за да учи в нозете на Свети Кадок в Ланкарфан (25 септември †577 г.). В Ланкарфан той се сприятелил със Свети Гилдас (29 януари †570 г.), друг от учениците на Свети Кадок. След завръщането си в Ирландия той основал великия манастир Клонард през същата година, в която великият Свети Енда (21 март †530 г.) починал в Аран. Множество именити и свети мъже са учили при Свети Финиан, включително известните „Дванадесет апостоли на Ирландия“. Свети Финиан основал много други манастири през живота си, включително известния островен манастир Скелиг Майкъл край югозападния бряг на Ирландия.“ (Календар на Свети Херман 2003 г.)