Лука 24.36-53 (6-то утринно Евангелие)

36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! 37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; 38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? 39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. 40И като рече това, показа им ръцете и нозете. 41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? 42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. 43И като взе, яде пред тях. 44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. 45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, 46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; 48а вие сте свидетели за това; 49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. 50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. 52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. 53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.

2 Коринтяни 6.16-7.1 (Апостол)

16Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: "ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ". 17"Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема"; 18"и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери", казва Господ Вседържител.

1И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.

Матей 15.21-28 (Евангелие)

21И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска. 22И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс. 23Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни. 24А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев. 25Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми! 26А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. 27Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им. 28Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя.

Света мъченица Харитина от Амисос (304)

Тя била слугиня (според Великия Хорологион) или осиновена дъщеря (според Пролога) на един знатен римски гражданин на име Клавдий, по времето на царуването на Диоклетиан. Тя била предадена като християнка на управителя Дометиан, пред когото безстрашно изповядала вярата си. След като претърпяла много жестоки мъчения, управителят изпратил няколко разпуснати младежи да я изнасилят. След като се помолила да бъде пощадена от това безчестие, й било позволено да предаде душата си на Бога.

Светите йерарси на Москва Петър (1326), Алексий (1378), Йона (1461), Макарий (1563), Филип (1569), Хермоген (1612), Филарет (1867), Инокентий (1879) и Тихон (1925)

Празникът на Московските йерарси е установен по времето на царя Теодор и патриарх Йов през 1596 г. Всички те се почитат както поотделно, така и на този ден. Само светиите Петър, Алексий, Йона и Филип са конкретно споменати в службата на Менаион, но през годините към почитането са добавени и други свети йерарси на Москва.

Светата ни майка Методия от Кимолос (1865)

Тя е родена през 1865 г. на остров Кимолос. Против нейната воля родителите ѝ я омъжили за моряк, но той се удавил скоро след сватбата им. Въпреки че скърбяла за него, тя приела загубата му като знак, че трябва да следва пътя, който винаги е желала най-силно — затова постъпила в манастир, приемайки името Методия. След това се затворила в малка килия, където се посветила на молитвата безрезервно, почти без да я напуска. Молела се практически денонощно и спазвала строг пост всеки ден, освен в събота и неделя, когато напускала килията си, за да причасти. По време на Великия пост не приемала никакви посетители; през останалото време приемала само жени. Тя стана известна в целия си регион като съветник и лечителка. Почина в мир на възраст от четиридесет и две години, през 1908 г.