1 Коринтяни 14.20-25 (Апостол)

20Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни. 21В закона е писано: "на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ". 22Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите. 23Ако, прочее, се събере цялата църква наедно, и всички заговорят на непознати езици, и влязат невежи, или неповярвали, - не ще ли кажат, че сте полудели? 24Но, кога всички пророчествуват, и влезе някой неповярвал, или невежа, той от всички се изобличава, от всички се осъжда; 25тъй че тайните на сърцето му стават явни, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще каже: "наистина, с вас е Бог".

Матей 25.1-13 (Евангелие)

1Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца; 2пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни. 3Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло; 4а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си; 5и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. 6А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете. 7Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си; 8а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат. 9Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете. 10А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха. 11После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни! 12А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам. 13И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.

Свещеномъченик Йеротеос, епископ на Атина (I в.)

Вероятно е бил първият епископ на Атина, ръкоположен от самия Свети апостол Павел. Свети Дионисий (виж 3 октомври) описва Свети Йеротеос като свой учител и приятел „след Павел“. Заедно със Св. Дионисий, Св. Йеротеос бил чудесно пренесен от силата на Светия Дух, за да присъства при апостолите при Успение Богородично. Починал в мир.

Светият ни отец Амон Египетски (IV в.)

„Родителите на нашия свети отец Амон починаха, когато той беше още дете. Той беше отгледан от чичо си, който го ожени, когато той беше още много млад. В нощта на сватбата си, веднага щом той и съпругата му се оттеглиха в брачната стая, Амон взе Свещеното Писание и прочете пасажа от Посланието до коринтяните, където апостолът говори за недостатъците на брака поради всички неприятности и грижи, които го съпътстват, докато девиците, посветени на Господа, могат да се посветят без разсейване на молитвата и на духовния труд. И двамата съпрузи приеха буквално следните думи: Отсега нататък, нека онези, които имат жени, да бъдат като че ли нямат... и онези, които се занимават със света, като че ли нямат нищо общо с него (1 Кор. 7:29,31) . Те решиха да останат в девственост и да се оттеглят заедно в пустинно място, където да се отдадат на молитва и пост. Тръгнаха към планината Нитрия, на известно разстояние от Александрия, и се настаниха там в малка колиба. Но, живеейки заедно като мъж и жена, скоро осъзнаха, че е нецелесъобразно да предизвикват природата и да провокират атаките на демоните. Затова се разделиха, всеки да живее отделно в аскеза. Амон никога не употребяваше вино или масло, а се хранеше само със сух хляб, който ядеше на всеки два или три дни.

„Начинът му на живот беше угоден на Господа и много братя, които искаха да прегърнат монашеския живот, скоро дойдоха да се присъединят към него. Когато пристигнеше нов кандидат, Амон веднага му предоставяше собствена килия с всичко необходимо в нея, а другите братя тайно носеха провизии на новодошлия или каквото друго, което можеше да му е полезно. Това показваше, че братската любов беше на първо място сред законите, спазвани в това постоянно растящо братство. За няколко години, под ръководството на Амон, пустинята Нитрия се превърна в истински град. Някои от братята вече искаха да си построят килии на разстояние, където да могат да живеят в по-голяма уединеност, така че когато един ден Свети Антоний Велики дойде да го посети, Аба Амон потърси съвета му относно мястото, което да избере. В деветия час, след като заедно хапнаха скромна храна, те се разходиха из пустинята до залез слънце, когато издигнаха кръст на мястото, до което бяха стигнали, така че онези, които желаеха, да могат да си построят килии там с благословията на двамата старейшини. „По този начин“, каза Аба Антоний, „братята, идващи от Нитрия, след хранене в деветия час, за да видят онези, които са тук, ще се срещнат с тях в този момент. И ако онези, които напускат това място, за да отидат в Нитрия, правят същото, те няма да загубят своята хесихия (тишината).“ Така се създаде пустинята Келия („Келиите“) на почти двайсет километра от Нитрия. Скоро там живееха повече от шестстотин монаси, всеки в собствената си келия.

„Свети Амон и Свети Антоний бяха обединени от дълбока духовна дружба. Когато Аба Амон предаде душата си в мир на Господа в Нитрия, Антоний, далеч на своята планина, прекъсна разговора, който водеше с някои монаси, и в екстаз видя душата на Амон да се издига към Небето, придружена от радостните химни на множество ангели. Сред другите думи, вдъхновени от Светия Дух, Свети Амон каза: „Търпете всички, както Бог търпи вас.“ (Синаксарион)