08 Август 2024
Четвъртък от 7-а седмица след Петдесетница

Богородичен пост

Почитани светии

Св. Емилиан Изповедник
Св. Емилиан Изповедник, епископ на Кизик (820)
Св. Мирон Чудотворец, епископ на Крит (350)
Свети Григорий Синайски (Атон) (1346)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 7.24-35 (Апостол)

24Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога. 25За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен. 26Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй. 27Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена. 28Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя. 29Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат; 30и които плачат - като че не плачат; и които се радват - като че се не радват; и които купуват - като че не притежават; 31и които се ползуват от тоя свят - като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят. 32Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу; 33а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената. 34Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи - как да угоди на мъжа си. 35Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.

Матей 15.12-21 (Евангелие)

12Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха? 13А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени; 14оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. 15А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча. 16Иисус им рече: и вие ли още не разбирате? 17Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? 18А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека; 19защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: 20това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека. 21И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.

Жития на светиите

Св. Емилиан Изповедник, епископ на Кизик (820)

Той беше един от епископите, призовани от патриарх Никифор, за да защитят почитането на светите икони срещу император Лъв Арменеца. По тази причина той беше изпратен в изгнание около 815 г., и след много страдания заради своето верно изповядване, почива в изгнание през 820 г.

Св. Мирон Чудотворец, епископ на Крит (350)

Той беше овдовял земеделски стопанин, който, макар и беден, щедро споделяше реколтата от стопанството си с нуждаещите се. Веднъж заварил крадци да крадат зърното му. Без да разкрива кои е, той помогнал на крадците да напълнят чувалите си и да избягат. Добродетелта му станала известна и той бил ръкоположен за свещеник, а след това и посветен за епископ. Още приживе бил известен като велик чудотворец. Починал в мир.

Свети Григорий Синайски (Атон) (1346)

Един от великите аскети, исихасти и духовни учители на Църквата, той направи много за възстановяването на знанието и практиката на православния исихазъм. Стана монах на Синайската планина. Пътува до Атон, за да научи повече за православната духовна молитва и съзерцание, но откри, че те са почти изгубени дори на Светата планина. Единственият истински, свят исихаст, когото намери там, беше Св. Максим от Капсокаливия (Максим Изгарящият колиби, 13 януари). Максим живееше отшелнически живот в груби подслони; от време на време изгаряше колибата си и се преместваше в нова, за да не се привърже дори към това бедно земно жилище. Заради това беше презиран като луд от другите монаси. Св. Григорий смъмри монасите и им каза, че Максим е единственият истински исихаст сред тях, като по този начин започна реформа на духовния живот на Светата Гора. Той прекарваше времето си, като преподаваше умствена молитва във всички манастири на Атон, след което пътуваше из Македония, основавайки нови манастири. Някои от неговите писания за молитвата и аскетизма могат да бъдат намерени във „Филокалия“. Той почина в мир през 1346 г.