1 Коринтяни 7.12-24 (Апостол)

12А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя; 13и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя. 14Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети. 15Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог. 16Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената? 17Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви. 18Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва. 19Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко. 20Всякой да си остава в званието, в което е призван. 21Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството. 22Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов. 23Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци. 24Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.

Матей 14.35-15.11 (Евангелие)

35Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни. 36И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.

1Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват: 2защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб. 3А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание? 4Защото Бог е заповядал и казал: "почитай баща си и майка си"; и "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже". 5А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, - 6той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание. 7Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки: 8"тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; 9ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човешки". 10И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте: 11не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.

Мъченик Домет от Персия (363) и двама ученици

„Роден езичник в Персия по времето на император Константин, той се запознава с християнската вяра като млад мъж, изоставя езичеството си и приема кръщение. Той е толкова очарован от истинската вяра, че оставя всички светски неща и става монах в манастир близо до град Нисибис. Живял сред братята известно време, след което се оттеглил в мълчание, отивайки при архимандрит Урбел, за когото се казва, че в продължение на шестдесет години никога не е ял нищо сготвено. Урбел го направи дякон, но когато искаше да го направи свещеник, Дометий избяга в далечна планина и се засели в пещера там. Той достигна такова съвършенство чрез пост, молитва, бдения и медитация, че беше способен да лекува болните. Когато Юлиан Отстъпникът дойде на това място, чу за Дометий и изпрати хора да го зазидат жив в пещерата, заедно с двама от учениците му. Така умря този светец Божий през 363 г. и отиде в Царството Божие.” (Пролог). Големият Хорологион казва, че Дометий и учениците му са били убити с камъни.

Светите мъченици Марин Войникът и Астерий Сенаторът (260)

Марин е бил войник в римската армия, служил в Кесария в Палестина. По време на гоненията при император Галиен той бил арестуван и обезглавен заради християнската си вяра. Сенаторът Астерий, също християнин, присъствал на екзекуцията му. Астерий свалил сенаторската си тога, увил в нея тялото на мъченика и отнесъл святото тяло, за да го погребе. Заради това и той бил обезглавен.

Нашият Свети Отец Ор (Хор) от Тебаида (390)

Той е родом от Египет; името му е това на един от египетските богове. Той избяга в пустинята, за да живее като отшелник, но след много години стана известен духовен водач и основал няколко монашески общности. В първоизточник за него, написан от Руфин, се казва: „На външен вид той прилича на Божий ангел; деветдесетгодишен старец с дълга снежнобяла брада. Впечатлението, което оставя присъствието му, е възхитително. Погледът му е пропит с надчовешко сияние.“ Той приемаше причастие всеки ден. Толкова беше откъснат от света, че веднъж учениците му трябваше да му напомнят, че е настъпила Пасха. Като чу това, той излезе навън, вдигна ръце към небето и се молеше без прекъсване в продължение на три дни. Когато свърши, каза на учениците си: „Това е празнуването на Пасха от монаха: издигането на ума към единение с Бога.“ Той почина в мир на преклонна възраст.

Светият ни отец Пимен Многоболезненият (1110)

„От младост беше болнав и от младост желаеше монашеството. Доведен в Пещерния манастир за изцеление, той остана там до смъртта си. Молеше се повече за болестта, отколкото за здравето. Една нощ му се явиха ангели и го постригаха за монах, като му казаха същевременно, че ще бъде болен до смъртта си и ще бъде изцелен в този момент. И така стана; лежеше болен в продължение на двадесет години, вършеше чудеса още приживе и притежаваше рядък дар на прозрение. В часа на смъртта си стана от леглото напълно излекуван, веднага подготви гроба си и почива в Господа, през 1110 г.“ (Пролог)