2 Коринтяни 12.10-19 (Апостол)

10Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен. 11Станах безумен с хвалбите си: вие ме принудихте. От вас трябваше аз да бъда препоръчван, защото в нищо не съм по-долен от върховните апостоли, ако и да съм нищо. 12Белезите на апостол се показаха на дело сред вас във всяко търпение, в личби, чудеса и сили. 13Защото, по какво сте останали по-долни от другите църкви, освен по това, дето аз сам не ви дотегнах? Простете ми тая вина. 14Ето, трети път се готвя да дойда при вас, и няма да ви дотегна; понеже аз търся не вашето, а вас: не децата са длъжни да събират богатство за родителите, а родителите за децата. 15На драго сърце ще жертвувам и сам ще се пожертвувам за душите ви, при всичко, че, обичайки вас извънмерно, съм по-малко обичан от вас. 16Да кажем, аз не ви отегчих, но, бидейки хитър, с лукавство вземах от вас. 17Да не би чрез някого от ония, които изпращах при вас, да съм ви изкористил? 18Аз помолих Тита и пратих с него едного от братята: да не би Тит да ви е изкористил в нещо? Не в същия ли дух ходихме? Не по същите ли стъпки? 19Пак ли мислите, че се оправдаваме пред вас? Ние говорим пред Бога, в Христа, и всичко това, възлюбени, за ваше назидание.

Филипяни 2.5-11 (Апостол, Богородица)

5Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, 6Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; 7но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, 8смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. 9Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, 10та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, 11и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Марк 4.10-23 (Евангелие)

10А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. 11И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; 12за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете. 13И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи? 14Сеячът сее словото. 15Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им. 16Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат, 17ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват. 18Посеяното в тръни означава слушащите словото, 19но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно. 20А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто. 21И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник? 22Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве. 23Ако някой има уши да слуша, нека слуша!

Лука 10.38-42, 11.27-28 (Евангелие, Богородица)

38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. 27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

Свещеномъченик Автоном, епископ на Италия (313)

Той избяга от Италия във Витиния по време на гоненията на Диоклетиан. В Битиния той обърнал толкова много езичници към вярата в Христос, че онези, чиито сърца останали закоравели, се надигнали срещу него и, докато той служел Божествената литургия в църквата на Архангел Михаил, го убили пред олтара, като заедно с него убили и много други богомолци. Двеста години след смъртта му той се явил на един войник на име Йоан, който изкопал мощите му и установил, че те са напълно нетленни.

-- -

Светият ни отец Атанасий Стари от Висоцк (началото на XV в.) и неговият ученик Атанасий Младши (1395)

Той беше възпитан в благочестие от баща си, свещеник в Новгород. Един ден, като чу думите от Евангелието: „Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и Ме следва“, той се отрече от света и влезе в манастира „Свети Сергий Радонежки“. Той стана ученик на Свети Сергий и след няколко години става известен с добродетелите си и познанията си по Свещеното Писание. През 1374 г., с благословията на духовния си отец, основава манастира във Висоцк, като става негов първи игумен. След като ръководи манастира в продължение на четиринадесет години, заминава за Киев, а след това, през 1401 г., за манастира Студион в Константинопол. Там той се посвещава на превода на книги от гръцки на славянски, като изпраща преводите си обратно в манастира си в Русия. Той е този, който превежда Йерусалимския Типикон и няколко сборника с писания на църковните отци, обогатявайки неизмеримо църковния живот в Русия. Почива в мир в Константинопол.

Неговият ученик Атанасий Младши е назначен за игумен на Висоцк при заминаването на стареца за Константинопол и е служил като игумен в продължение на осем години, почивайки в мир през 1395 г. Наричан е „съвършен в поста, силен в самообладанието, ревностен в молитвата, търпелив в лишенията и изпитанията“. Синаксарионът казва, че „той учеше монасите си да наблюдават внимателно всяко движение на сърцето, за да прогонват всяка мисъл, която не е угодна на Бога.“